Вунш: ЕЦБ може да приключи 2022 г. с положителни лихвени проценти

Европейската централна банка може да вдигне лихвите над нулата преди края на годината, освен ако икономиката на еврозоната не претърпи сериозен шок, и може дори да се наложи да разгърне „рестриктивна“ политика, за да държи под контрол нарастващите цени, каза членът на Управителния съвет Пиер Вунш пред Bloomberg.

Въпреки че войната в Украйна представлява значителен риск за икономиката, тя вероятно няма да попречи на ЕЦБ да повиши разходите по заемите, за да реагира на поредица от неочаквано резки скокове на инфлацията, каза той в интервю във Вашингтон, проведено в сряда вечерта.

„Без някакви наистина лоши новини, идващи от този фронт, преходът до края на тази година към нулева или леко положителна територия е сигурен“, каза Вунш.

Президентът Кристин Лагард насочи ЕЦБ към траектория на ускорено излизане от разхлабените политики през февруари и сред икономистите и инвеститорите се увеличават спекулациите за това колко бързо ще се повишат лихвите. Инвеститорите залагат, че лихвеният процент по депозита, който е отрицателен от 2014 г и в момента е -0,5%, ще достигне нула тази година.

Още по темата

Йенс Айзеншмит не е изненадан от решенията на ЕЦБ

Петер Прет: ЕЦБ попада между риска от инфлация и риска за растежа

Повишаването на лихвите от ЕЦБ е неизбежно въпреки някои разногласия

Войната в Украйна няма да промени намеренията на ЕЦБ за вдигане на лихвите

В четвъртък фючърсите на германските и италиански облигации се понижиха, докато еврото преодоля спадовете спрямо долара и остава стабилно на 1,0855 долара.

Някои членове на Управителния съвет предложиха да се прекрати изкупуването на облигации в края на това тримесечие и да се повишат лихвените проценти още през юли. Вунш смята, че този график е възможен.

„Разбира се, ще зависи от данните“, каза той. „Ако имаме нови изненади при инфлацията, това със сигурност е сценарий, който бих обмислил“.

Потребителските цени се повишиха с рекордните 7,5% в еврозоната миналия месец, след като руската инвазия в Украйна постави допълнителен натиск върху веригите за доставки и доведе до още по-високи разходи за енергия. В същото време икономическите перспективи се помрачиха, тъй като доверието сред бизнеса и домакинствата спадна.

Всяко прекъсване на притока на природен газ от Русия към валутния блок се разглежда като сериозен риск, макар че не е предвидено това да попречи на ЕЦБ да продължи да затяга разхлабените си политики, каза Вунш.

„Разбира се, има ситуации, в които ако шокът е много голям за реалната икономика, тогава ще преразгледаме развитието на инфлацията“, каза той. Но „все още сме в ситуация, в която подкрепяме затягане на паричната политика. Реалните ставки днес са твърде негативни. Така че началото на процеса на нормализиране трябва да бъде относително независимо от реалната икономика“.

Той също така не би изключил сценарий, при който на ЕЦБ може да се наложи да предприеме по-драстични стъпки от предвидените в момента, за да ограничи инфлацията.

„Все още говорим за нормализиране, но не бих изключил, че в един момент, ако имаме вторични ефекти, заплатите се покачват, тази парична политика ще трябва да стане по-рестриктивна“, каза той. „Това, което пазарите очакват, е минимума, необходим за справяне с инфлацията“.

Търговците виждат 75% шанс за движение от четвърт пункт през юли и очакват лихвите по депозитите да достигнат нула до октомври.

Относно опасенията, че плановете на ЕЦБ може да поставят под натиск по-високо задлъжнелите страни в еврозоната и да доведат до нова дългова криза, Вунш каза, че има „доста широк“ консенсус в централната банка, че „нежеланата фрагментация“ на пазарите на облигации ще бъде разгледана . Но той предупреди, че политиците не трябва да „прекаляват с усложняването на инструментите, защото трябва да можем да реагираме на конкретни обстоятелства“.