Обещанието на китайските власти да намалят производството на стомана за втора година по ред изглежда импровизирано на фона на новите огнища от Covid, които така или иначе удариха икономиката и задушиха производството, пише Bloomberg.
Във вторник Пекин даде изненадващото обещание едва два месеца след като удължи крайния срок на стоманената индустрия да достигне върхови емисии от 2025 до 2030 година. През втората половина на 2021 година желанието на правителството да намали производството в сектора от рекордните обеми през 2020 доведе до срив. Тогава целта беше постигане на климатичните цели на Пекин, но в крайна сметка доведе до смекчената позиция за въглеродните емисии.
Стоманената индустрия представлява около 15% от емисиите на страната, а новата политика изглежда показва, че правителството се готви да подкрепя растежа чрез инвестиции във въглеродно интензивни проекти. Освен това предполага, че предстои мащабно преразглеждане на плановете за декарбонизиране на икономиката и че фокусът се измества към овладяване на инфлацията и предотвратяване на недостиг на важни суровини след енергийната криза от миналата година.
Забавянето в икономиката беше предизвикано до голяма степен от разпространението на вируса и засилените мерки на властите върху имотния сектор. Той е сред големите потребители на метали, а през първото тримесечие мерките доведоха до спад в стоманодобива от 10% спрямо нивата от 2021 година. Очаква се данните за април да покажат ново свиване заради поредното затваряне на градове в страната и конкретно в производствения център Таншан.
От китайската Асоциация по желязото и стоманата заявиха, че са поискали от заводите да ограничат производството заради понижено търсене. Това може и да е вярно в момента, но ситуацията ще се промени след като бъдат отпуснати стимулите за смекчаване на ефекта от Омикрон върху растежа.
Трейдърите залагат, че през 2-рото тримесечие производството на стомана може да се увеличи достатъчно без да нарушава тавана определен от властите.
Суровинната компания Kallanish Commodities Ltd. посочва: „Производството и търсенето на стомана започнаха 2022 година слабо, но може да се възстановят. Това е точно обратното на ситуацията през 2021 година“.
Тези сметки подкрепят цените на желязната руда, която също получава подкрепа от ограничените доставки след като двете най-големи добивни компании в света отчетоха по-ниско производство в тримесечните си доклади.
Това предполага и интересната възможност емисиите на Китай от производство на стомана да са достигнали връхната си точка през 2020 година – цели 10 години преди новия краен срок за сектора, както и за икономиката като цяло.
Глобалният спад на доставките след нахлуването на Русия в Украйна увеличи износа на медна руда от Китай до най-високите нива от 2016 година. Обикновено страната е един от водещите вносители на метали, но миналия месец е изнесла над 100 000 тона, което е близо 2 пъти повече, отколкото през февруари. Износът на алуминий също е достигнал рекорд през последното тримесечие поради затягане на пазарните условия в чужбина заради войната.