Целта на Европа да прекрати зависимостта си от руския природен газ в отговор на нападението над Украйна би трябвало да е истински подарък от съдбата за американските компании, които изнасят втечнен природен газ. САЩ са най-големият производител на енергоносителя в света и нагласите на инвеститорите в сектора са положителни.
Но има и фактори, които застрашават рентабилността на над 12 американски проекта за втечняване на газ. От една страна разходите за строителство се увеличават, цената на природния газ се увеличи в пъти, а в дългосрочен план светът се стреми към отказ от изкопаемите горива и емисиите от тяхното изгаряне. Дори проектите в най-напреднал стадий ще увеличат предлагането по света след години.
САЩ започнаха да продават втечнен природен газ (LNG) от шистови находища преди 6 години. Тогава новите запаси, които компаниите можеха да извличат чрез метода фракинг накараха Cheniere Energy и други от сектора да започнат изграждане на инфраструктура за износ близо до Sabine Pass,. Първоначалната идея на съоръжението е за внос.
Общият обем на САЩ за втечнен природен газ е 120 млрд. кубични метра годишно. Още три съоръжения ще станат готови до 2025 година и ще увеличат капацитета с 70 млрд. кубични метра. Още няколко завода за общо 206 млрд. куб. метра имат разрешение от федералното правителство, но очакват окончателно разрешение от своите спонсори.
Президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви сделка с американския президент в края на март според която ЕС ще си гарантира дългосрочната доставка на 50 млрд. кубически метра LNG. Тези количества ще компенсират част от 155-те милиарда кубически метра, които ЕС внесе от Русия през миналата година.
„Мисля, че всички усетиха положителната промяна през последните три до четири седмици“, каза Дан Броулет, бивш енергиен секретар на САЩ в администрацията на Тръмп, а сега президент на Sempra Infrastructure, която има мажоритарен дял в завода за втечнен природен газ в Камерън в Луизиана. . Отношението на Европа към американските изкопаеми горива е претърпяло „oгромна промяна“, каза той.
Ръководителите на компании за втечнен природен газ в САЩ сега смятат, че предстои още една вълна от ново строителство.
„Бъдещето на американския втечнен природен газ е много обнадеждаващо каза Майкъл Смит, главен изпълнителен директор на Freeport LNG, която управлява експортен терминал на юг от Хюстън. „Европа признава, че се нуждае от втечнен природен газ, вместо да вярва, че може да излезе от тази [енергийна криза] само с възобновяеми източници. Това е голяма положителна стъпка".
Джак Фуско, главен изпълнителен директор на базираната в Хюстън Cheniere, каза, че решението на Европа да включи и природен газ в своята зелена таксономия и решението ѝ да се откаже от руската енергетика са „положителни“ признаци за по-реалистичен поглед върху ролята на LNG в енергийната сигурност и преминаването към по-чисти източници.
Никой не очаква всички предложени от САЩ съоръжения да бъдат изградени. Инсталациите за втечнен природен газ са скъпи и отнемат години, за да се изплатят. Преди да решат да ги построят, разработчиците обикновено трябва да сключат споразумения за покупка с клиенти за две десетилетия или повече, покриващи поне 80% от капацитета.
Анализаторите са скептични, че гаранцията на ЕС или покачващите се глобални цени на газа в крайна сметка ще стимулират толкова голямо търсене, колкото се надяват разработчиците на проекти, предвид други усилия за диверсификация от въглеродната енергия. Изявлението за енергийна политика на Брюксел „RePowerEU“, публикувано миналия месец, беше насочено към прекъсване на зависимостта от руската енергия, но също така говори за „по-бързото намаляване на използването на изкопаеми горива“ като цяло.
Защитниците на това гориво в САЩ казват, че то е източник на много по-малко въглеродни емисии при производство на електроенергия от въглищата. Това значи, че може да помогне за бързо намаляване на емисиите в някои страни. Въпреки това, изтичането на метан от газовата инфраструктура и въглеродната интензивност на пълния жизнен цикъл на инсталациите за износ могат да подкопаят това твърдение.
Разработчиците на проекта казват, че могат да добавят технология за улавяне на въглерод за намаляване на емисиите. Freeport е инсталирал електрически машини за захранване на процеса на втечняване на газ. Но дългосрочният апетит на европейските компании за комунални услуги все още е несигурен, казаха анализатори.
„Има голям клиент, който иска втечнен природен газ, но не сте съвсем сигурни за колко време“, каза Никос Цафос, експерт по втечнен природен газ в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, визирайки Европа. „Да не забравяме, че те се опитват да прекратят употребата му много бързо“.
Разработчиците признават, че прекъсванията на веригата за доставки и затегнатите пазари на труда също могат да натежат върху новия капацитет. Най-новият терминал, който се отваря, Venture Global’s Calcasieu Pass в Луизиана, беше пуснат само за 29 месеца, но други нови проекти се изграждат с по-бавни темпове. Разходите нарастват, тъй като инфлацията започва да се отразява на американската икономика.
„Нашият проект изразходва основно стомана“, каза Смит. „А нейната цена се удвои през последните две години.“
Проектите, които може да са стрували 500 милиона долара за всеки милион тона капацитет за втечнен природен газ, сега може да са по-близо до 1 милиард долара, предположи Смит.
Цените на природния газ в САЩ все още са доста изгодни в сравнение с Европа или Азия, но наскоро те нараснаха до най-високото ниво от 2008 г. насам. Огромните количества газ, които се стичат към терминалите за износ са една от причините зад скока.
Недостигът на доставки на втечнен природен газ означава, че „куп богати развити икономики се състезават за един и същ малък обем предлагане от втечнен природен газ“, каза Кларк Уилямс-Дери, анализатор от Института за енергийна икономика и финансов анализ. По-бедните азиатски страни, на които глобалната индустрия за LNG е разчитала да стимулират растежа, може да преосмислят своите планове за внос на суровината, каза той.
Засега по-голямата част от американския LNG, който може да отиде в Европа, вече плава натам и представлява около 70% от износа тази година. САЩ не са в състояние незабавно да заменят внезапното прекъсване на руските доставки, особено докато ЕС се опитва да попълни запасите си за следващата зима.