Съединените щати следват стратегия в Украйна, която можем да определим като „арсенал на демокрацията“. Тя избягва пряка намеса срещу руското нападение, но работи със своите съюзници и партньори и осигурява на правителството в Киев пари и оръжия, пише в свой материал за Bloomberg Хал Брандс.
Тази стратегия напомня за подкрепата на САЩ към Великобритания в период 1940-41 година и е работила безпогрешно. Но войната навлиза в ключов етап, в който руснаците се подготвят да бетонират хватката си срещу източна Украйна и този американски арсенал започва да се изчерпва.
Това може да доведе до фатални липси на украинските сили в този конфликт и разкрива слабост на американците, която може да стане публично достояние в следващата голяма борба за власт.
От цялата подкрепа, която САЩ и техните партньори осигуриха за Украйна, най-голямо значение имат оръжията. Доставките на дронове, противотанкови и противовъздушни оръжия, муниции и друго оборудване помогнаха на Украйна да унищожи огромен брой руски сили въпреки че Русия срина индустриалното производство на страната.
Генерал Марк Мили, председател на Обединения комитет на началниците на щабове, каза пред Конгреса, че Западът е доставил 60,000 противотанкови и 25,000 противовъздушни оръжия за Украйна. Сега Пентагонът представи нови планове да изпрати още артилерия, дронове за брегова защита и друго оборудване на страната. В сряда Белия дом обяви нов пакет за 800 млн. долара, който включва хеликоптери и бронтетранспортьори.
Президентът Джо Байдън не беше готвил планове за такава война. Повечето анализатори смятаха, че Русия бързо ще завладее голяма част от Украйна и САЩ ще подкрепят тлеещата ниско интензивна съпротива на бунтовници в Украйна. Вместо това, успешната съпротива на Украйна доведе до продължителна, високоинтензивна конвенционална война с огромен разход на муниции и всякакъв вид военно оборудване.
Представители на Пентагона казват, че всеки ден Киев изразходва антитанкови снаряди, които САЩ доставят за 1 седмица. Страната вече не разполага и с почти никакви самолети и хеликоптери заради руските бомбардировки и загуби при сражения. В Мариупол и други райони вече има недостиг на муниции.
Тази ситуация изправя Западните страни пред труден избор между това да изсипват огромни доставки в Украйна или да съхранят ограничените си възможности, които може да им потрябват за собствената им защита.
Германия отказа да прехвърли танкове на Украйна, като заяви, че просто няма достатъчно единици, които да изпрати. Канада бързо изчерпа своите запаси от гранатомети и друго оборудване от което Украйна спешно се нуждае. САЩ осигуряват 30% от общите си запаси от антитанкови ракети Javelin. Американците не могат да доставят още много от тях без да изчерпат опасно много собствените си запаси, а може да отнеме месеци или дори години докато увеличат значително производството им.
Преди САЩ да влязат във Втората световна война, президентът Франклин Рузвелт и военните му съветници провеждат усилени разговори по въпроса дали да изпратят бързо оръжия на изнемогващата Великобритания или да ги запазят в случай, че трябва да защитават собствената си територия. Стратегията на Байдън „арсеналът на демокрацията“ също достига подобен повратен момент в Украйна.
Киев ще се нуждае от много повече западна подкрепа, за да отблъсне руските сили, които се прегрупират на изток. Там теренът е относително открит и е по-малко благоприятен за отбраната. Освен това ще има нужда от по-сложни оръжия, като танкове и самолети, за да откаже Русия от решаващо предимство - и може би да предприеме офанзива, ако нападението на Москва се провали. Силната украинска съпротива даде на Киев някакъв шанс да спечели тази война, но цената на всяка победа, за оборудване, дори без да броим животите, ще бъде поразителна.
По същата причина войната в Украйна е отрезвяващ преглед на проблемите, пред които ще се сблъскат самите САЩ в конфликт срещу Русия или Китай. Ако бъде принуден да тръгне на война в Източна Европа или Западния Тихи океан, Вашингтон ще похарчи запасите си от ракети, прецизни боеприпаси и други критични способности за дни или седмици. Вероятно ще претърпи сериозни загуби на танкове, самолети, кораби и други активи, които са сложни, скъпи и трудни за подмяна.
По време на Първата световна война офанзивите от 1914 г. доведоха до „глад от снаряди“, тъй като европейските войници изчерпват своя арсенал. Пригответе се за „глад за ракети“, в случай на война между великите сили. В световните войни от миналия век несравнимата производствена база на Америка в крайна сметка я доведе до победа. Но днес попълването на арсенала на свободния свят може да не е толкова лесно. Американското икономическо лидерство вече не се основава основно на производството. Недостигът на машинни инструменти, квалифицирана работна ръка и свободен производствен капацитет може да забави усилията за превъоръжаване по време на войната. САЩ не могат бързо да увеличат производството на ракети Stinger за Украйна, например, защото работната сила, необходима за това, вече не съществува. Американските запаси от ключови оръжия са по-малки, отколкото човек може да си представи, отчасти поради производствените ограничения и отчасти защото по-голямата част от бюджета на Пентагона от приблизително 750 милиарда долара отива за работна сила, здравни грижи и неща, различни от куршуми и бомби. Не залагайте срещу водещата световна икономика – и всички нейни демократични съюзници в една дълга война. Но не си мислете, че САЩ безпроблемно ще произведат това, от което се нуждаят, за да спечелят. Проблемът не е неразрешим. По-големите инвестиции в отбранителната промишлена база и по-агресивното закупуване и складиране на ключови боеприпаси могат да помогнат. Създаването на резервен индустриален корпус (цивилни лица, които имат основно обучение в мирно време, за да могат да допринесат за военновременното производство) си струва да се проучи. Ключови съюзници, като Япония, може да са в състояние да помогнат за увеличаването на производството в САЩ в корабостроенето и други области. Малките войни обикновено помагат да си представим какво предстои в по-големите войни. Конфликтът в Украйна показва какво е необходимо, за да поддържа арсеналът на демокрацията необходим за постигане на задачата.