Докато Европа страда от най-тежката си енергийна криза от цяло поколение насам, френският кандидат за президент Марин льо Пен предлага субсидиране на потреблението, като същевременно ограничава доставките, предава Bloomberg.
Представителката на националистите изостава малко от президента Еманюел Макрон в анкети преди балотажа на изборите на 24 април. Тя провежда кампания в продължение на месеци с обещание да повиши покупателната способност на избирателите чрез намаляване на данъците върху бензина, мазута, природния газ и електричеството. Тази помощ за потребителите ще върви наред с ограничения срещу вятърните турбини, непредвиден данък за някои от най-големите енергийни компании в страната и излизане от европейския пазар на електроенергия.
Докато енергийните разходи започнаха да се покачват миналата година, инвазията на Русия в Украйна ги избута на върха на политическия дневен ред, тъй като цените счупиха рекорди. Тези увеличения представляват повече от половината от инфлацията в Европа, струвайки на домакинствата в целия континент около 230 милиарда евро тази година.
Льо Пен се представя като защитник на бедните и политиките й могат да се окажат ефективни в намаляването на цените за домакинствата. Притесненията на този сегмент от населението са важни, особено движения като „жълтите жилетки“, които внесоха смут в началото на управлението на Макрон.
Планът й обаче може да остави страната в риск от липса на енергия в бъдеще според Марк Антоан Ейл-Мазега, директор на центъра за енергия и климат при Френския институт за международни отношения.
„Това може да се хареса на тези, които не одобряват вятърните турбини“, каза Ейл-Мазега. „Но ситуацията с енергията ще се влоши и инвеститорите ще започнат да странят от Франция“.
Основата на плановете на Льо Пен е намаляване на данък ДДС върху енергията с общо 12 милиарда евро. Тя също обещава да отмени някои данъци върху дизела и бензина в размер на 9 милиарда евро, ако цената на петрола е над 100 долара за барел при поемането на длъжността. Тези отстъпки ще бъдат в допълнение на вече въведените от Макрон 25 милиарда евро помощи за енергийните сметки.
Намаляването на данъците ще се финансира отчасти от спирането на субсидиите за слънчевата и вятърна енергия, казва Льо Пен. Тя обеща да затвори всички проекти за вятърни турбини в процес на строеж без значение от правните проблеми, които могат да възникнат. Това поставя под риск настоящите проекти на множество компании включително Electricite de France SA, Engie SA, Iberdrola SA, Neoen SA и Voltalia SA. Вятърните турбини ще се отстраняват постепенно когато достигнат „края на работния си цикъл“ се казва в манифестото й.
Вятърната и слънчева енергия представляват общо 10% от източниците на електричество във Франция миналата година. Очаква се дялът им да се увеличи тази година, тъй като ядрената енергия се очаква да спадне до най-ниските си нива от 1990 насам заради технически проблеми с остарели реактори. Вятърните турбини обаче са непопулярни в някои части на Франция, тъй като собствениците на имоти твърдят, че загрозяват пейзажа и свалят цената на имотите им.
Макрон е взел мерки за потушаване на недоволството срещу вятърната енергия, като ще забави удвояването на нейния капацитет с 20 години до 2050 г. Но идеята за пълен блокаж на развитието на възобновяема енергия, която предлага по-добри цени от все по-скъпите изкопаеми горива, е силно критикувана.
„Икономическите и енергийни политики на Льо Пен не са в крак с реалността“, каза Мишел Глориа, генералният делегат на France Energie Eolienne, федерацията за вятърна енергия в страната. „Тя ще потопи Франция в много трудна ситуация с ограничен поток на електричество, което ще задържи цените високи“.
Льо Пен смята да реши проблема с доставките чрез строежа на 20 големи ядрени централи, които да влязат в експлоатация постепенно от 2031 година. Тя ще се опита да отвори и двата реактора във Фесенхайм, които Макрон закри преди две години, ще удължи живота на 56-те работещи ядрени централи на EDF до 60 години и ще построи по-малки модуларни ядрени реактори.
Това са доста амбициозни цели за кратък период от време като се има предвид досегашното състояние на ядрената индустрия във Франция. От EDF все още не са завършили единственият нов реактор в страната, който е в процес на строеж във Фламанвил от 15 години насам. Проектът се бави заради технически проблеми, а бюджетът му вече е четири пъти над първоначално планираното достигайки 12.7 милиарда евро.
Ядреният план на Макрон включва построяването на поне 14 нови големи ядрени реактора като първият от тях трябва да заработи през 2035 година. Като се вземат предвид съвременните проблеми с веригата за доставки и стандартите за безопасност дори това по-скромно предложение ще срещне значителни трудности при изпълнението си според френските електропреносители.
Френският президент иска да се построят 50 вятърни турбини до 2050г. И призовава за десеторно увеличение на слънчевата и вятърна енергия. Льо Пен нарича плана на Макрон „най-голямото прахосване на публични средства“, което ще задължи Франция да разчита на газови мощности, когато не грее слънце и не духа вятър. Целта му да намали потреблението на Франция с 40% до средата на века е „недостижима“ според нея.