Руските власти обмислят постепенно разхлабване на строгите мерки за капиталов контрол, които наложиха с цел да стабилизират местния капиталов пазар след началото на войната в Украйна, предава Bloomberg.
Тази седмица дискусията се фокусира върху различни варианти. Един от тях включва удължаване на крайния срок за износители да преобразуват чуждестранната си печалба в рубли. Друг вариант е да намалят под 80% дела на чуждестранни постъпления, които компаниите са задължени да продават на пазара, според запознати с темата.
Разговорите са на ниво централна банка, а все още не е взето окончателно решение. Руската централна банка потвърди, че разглежда вариант да разреши на износителите повече време от досегашния срок от 3 дни, за да обменят чуждестранна валута в рубли след като тя е постъпила по сметките им.
Тези изисквания бях сред наложените спешни мерки в отговор на санкциите, наложени от Запада след нахлуването на руски войски в Украйна. Властите бяха изправени пред огромна разпродажба на активи и най-голямото обезценяване на рублата от 1998 година. Затова те наредиха продажба на постъпленията в твърда валута заедно с още стъпки, които включват забрана за продажбата на ценни книжа, притежавани от чужденци.
Централната банка не успя да се намеси на пазарите, защото близо половината от международните активи на Русия на практика бяха замразени. Така тя беше принудена да прехвърли отговорността да предпазват валутата на износителите – основно енергийните гиганти „Роснефт“ и „Газпром“.
Строгите мерки обаче създадоха неравенство между търсенето и предлагането на чуждестранна валута и подкрепиха рублата, която възстанови всички загуби, натрупани в началото на войната. Поради резкия скок в цените на суровините някои руски компании за метали или рудодобив не успяват да продават долари в толкова големи количества.
Русия се облагодетелства от рекордните цени на суровините и отчита приходи за милиарди долари месечно от продажбата на газ, метали и зърно. Според изчисления на Bloomberg Economics, Русия ще спечели близо 321 милиарда долара за тази година само от износ на енергийни продукти, което с над 30% повече от 2021 година.
Износителите продават около 1,4 млрд. долара на ден, според ITI Capital. Това е повече от сумата от 1 млрд. долара на ден, която Руската централна банка вливаше в системата дневно, за да подкрепи рублата в началото на войната.
„Русия получава огромни потоци от чуждестранна валута, но пазарът не може да обработи такива обеми,“ пише анализаторът от ITI Capital Искандер Луцко. “Търговските обеми са незначителни, няма чуждестранни инвеститори, няма офшорен пазар, нито алгоритмична търговия или големи играчи, дори на местно ниво“.
Според икономиста, износителите продават най-много 40% от своите приходи.
Преди войната, Русия ограничи зависимостта на рублата от цените на петрола, като увеличаваше резервите си от чуждестранна валута, когато стойността на петрола надвишаваше определени граници и продаваше, когато паднеше под тях.
Централната банка вече отмени част от мерките за капиталов контрол, като първо разхлаби ограничението за парични преводи в чужбина, а миналата седмица обяви, че ще премахне комисионната за покупка на твърда валута през брокери, както и забраната за продажба на чуждестранна валута в брой на физически лица.
Тези решения доведоха до рязко поевтиняване на рублата, което вероятно ще доведе до нови мерки поради срива на вноса и рекордната стойност на излишъка по текущата сметка на Русия.
„Вероятната първа стъпка за намаляване на възходящия натиск върху рублата ще бъде промяна в изискването към износителите да продават 80% от постъпленията си от износ,“ каза Татяна Орлова, водещи икономист в Oxford Economics. “Ако този процент бъде намален до 50%, това ще изпрати положителен сигнал”.