Исландската електропреносна мрежа е изолирана от всички останали мрежи по света и въпреки огромното си изобилие от геотермална енергия, тази зима страната беше останала без електричество, пише Bloomberg.
Разположена в Атлантическия океан, на 850 километра от бреговете на Шотландия, Исландия трябваше да бъде самостоятелна в производството на електроенергия, а енергията винаги беше толкова изобилна, че преди половин век се появява голяма алуминиева индустрия. Тя направи исландците, които дотогава са разчитали на риболова за препитание, значително по-богати.
Разположена между две тектонски плочи, земята на ледниците, планините и обилните валежи се захранва от геотермална и хидроенергия. Исландия дори е обмисляла износ на електроенергия, но никога не е предприела инвестицията да се свърже с мрежите на други страни по икономически причини.
През тази зима обаче нарастващото търсене от обществото и жадните за електроенергия индустрии, съчетано с ниски нива на вода в язовирите след летните засушавания, означаваше, че страната трябваше да ограничава електроенергията за определени индустрии, включително фабрики за рибно брашно и топлофикации в някои отдалечени райони.
Скорошните дъждове до голяма степен прекратиха ограниченията но, Исландия изглежда е научила урока си.
Необходимостта от увеличаване на производствения капацитет „е доста спешна“, каза в интервю Хордур Арнарсон, главен изпълнителен директор на националната енергийна компания Landsvirkjun HF. Все пак решението няма да бъде бързо, защото ще са необходими поне четири години, за да се въведе нова енергийна мощност с капацитет до 300 мегавата, каза той.
Исландия е най-големият производител на електроенергия в света на глава от населението и продава почти 80% от произведената в страната електроенергия на тежката си индустрия - по-голямата част от тази, съставена от алуминиеви топилни предприятия, принадлежащи на Rio Tinto Plc, Century Aluminium Co. и Alcoa Corp.
В периоди на оскъдна енергия топилните са били обслужвани благодарение на дългосрочните си договори, но фабриките за рибно брашно в източната част на страната са работели на нефтени продукти. Дори отоплението на някои домове е било генерирано от суров петрол.
Всичко това постави екологията на заден план.
„Лудост е, че хората в Северозападния полуостров трябва да отопляват къщите си с петрол, когато електричеството спре“, каза в интервю Аудур Онну Магнусдотир, генерален мениджър на екологичната асоциация Landvernd. „Големите международни компании са с предимство. Това показва колко погрешни са нашите приоритети."
Това, което тя иска да се случва в бъдеще, е повече фокус върху това къде се изразходва енергия и това потребление да се намали.
„Не можем да бъдем притискани от замърсители по света да пожертваме природата си“, каза Магнусдотир, визирайки плановете за увеличаване на земята от която се произвежда електроенергия, дори тя да е от възобновяеми източници.
Недостигът на енергия също означава загубени възможности за диверсификация на икономиката, каза Сигурдур Ханесън, управляващ директор на Федерацията на исландските индустрии. Няколко зелени проекта бяха оттеглени, защото компаниите не можеха да получат договори за електроенергия, каза той в интервю. Той заяви и че храните на базата на водорасли и производството на батерии са сред индустриите, които биха могли да бъдат изградени, ако за тях се осигури електричество.
Правителството поема по междинен път, докато анализира жизнеспособността на нови енергийни проекти. Основните съображения са свързани с осигуряване на обществените ползи от частните печалби в производството на енергия и проектите за които ще се използва тя, каза премиерът Катрин Якобсдотир в интервю.
„Вътрешният енергиен преход трябва да бъде с приоритет пред интензивния износ на енергия“, каза тя. „Онези от нас, които много искат да защитават природата, като мен, и тези, които гледат първо нуждите на бизнеса, всички трябва да погледнат общия интерес.