Орбан и Вучич използват войната като щит, за да се закрепят на власт

Двама от най-властните европейски лидери се стремят към победа на предстоящите избори, които поставиха в центъра на вниманието близките им връзки с руския президент Владимир Путин след нахлуването му в Украйна, пише Bloomberg.

Социологическите проучвания показват, че унгарският министър-председател Виктор Орбан е на път да спечели четвърти пореден мандат на вота в неделя - надпревара, която беше необичайно напрегната, след като опозицията сформира съюз от шест партии. В съседна Сърбия президентът Александър Вучич се очаква да има по-лесен път към победата, въпреки че е малко вероятно да повтори резултата от преди две години.

Виктор Орбан произнася последната си реч по време на кампанията в Шекешфехервар, Унгария, на 1 април. Лозунгът на подиума гласи "Мир и сигурност". Снимка: Акос Стилър/Bloomberg

Войната в Украйна хвърли сянка върху изборите и двамата лидери се представиха като защитници на нацията. Опонентите се опитаха да представят вота като избор между насърчаването на интеграцията със Западна Европа и риска от политическа и икономическа изолация.

В случай на победа Орбан и Вучич ще бъдат изправени пред сходни задачи за балансиране в борбата на Европа с Русия. Унгария се сближава с Путин и Китай, като същевременно предизвиква недоволството на другите членове на Европейския съюз по всички въпроси - от контрола върху медиите и имиграцията до правата на ЛГБТК общността и корупцията. Вучич се бори да съчетае традиционно близката лоялност на Сърбия към Русия с амбицията на страната да се присъедини към ЕС.

Транспарант с Александър Вучич на предизборен митинг в Белград на 31 март. Снимка: Оливер Бунич/Bloomberg

При положение че действащите кандидати са подкрепени от държавните медии, и двете кампании се насочиха към войната, тъй като страните усещат икономическото въздействие на енергийната зависимост и инфлацията и политическите последици от инвазията на Путин.

58-годишният Орбан, който се върна на власт през 2010 г. и превърна Унгария в това, което той нарича своя "нелиберална демокрация", бързо подкрепи първоначалния кръг от санкции на ЕС срещу Русия и отвори вратата за украинските бежанци. Той обаче се противопостави на това да позволи на Унгария да бъде канал за оръжия и да спре потоците от руски петрол и газ.

След като Орбан се зарече да не позволи на Унгария "да се превърне в жертвена пешка в чужда война", президентът на Украйна Володимир Зеленски каза в обръщението си към лидерите на ЕС на 24 март, че е време Унгария да избере на чия страна е.

Войната помогна на 52-годишния Вучич да отклони вниманието на опозицията от обвиненията в корупция в Сърбия и екологичните проблеми, които бяха в центъра на атаката им след вълната от протести срещу замърсяването миналата година. Сръбският президент осъди инвазията, но не пожела да се присъедини към руските санкции. Партията му замени първоначалния лозунг на кампанията си, изтъкващ икономическите постижения, с "Мир. Сигурност. Вучич".

"И двамата разиграват картата на психологическото желание на хората да имат предвидимост в епохата на несигурност, като се представят за пазители на стабилността в смутни времена", казва Вук Вуксанович, изследовател в Центъра за политики за сигурност в Белград. "Войната в Украйна направи живота на сръбската опозиция още по-труден".

Последните социологически проучвания показват, че посланието работи. Орбан, най-дългогодишният държавен глава в ЕС, увеличи крехката си преднина пред кандидата на опозицията Петер Марки-Зай след войната. Все пак не може да се изключи сътресение поради "огромната несигурност" по отношение на данните от проучванията, тъй като войната преобърна кампанията, смята Тибор Завеч, който ръководи социологическата агенция Zavecz Research в Будапеща.

Победа на опозицията би предвещала бурен период за Унгария. Марки-Зай обеща да вкара в затвора длъжностни лица за подкупи и да прекрати консолидацията на властта на Орбан. Въпреки това Орбан назначи свои лоялни хора начело на ключови държавни институции, за да запази влиянието си независимо от резултата от изборите. Ако бъде избран, Марки-Зай също така обеща да работи бързо за отблокиране на милиарди евро от фондовете на ЕС, които бяха забавени поради съмнения за корупция.

Според повечето социологически проучвания партията на Орбан "Фидес" има преднина от около пет процентни пункта. Това би означавало достатъчно места в парламента, за да се състави правителство, макар и да не достига броя, необходим за повторение на свръхмнозинството, което позволи на Орбан да промени конституцията и избирателния закон в своя полза. Гласуването в Унгария започва в 6 ч. сутринта местно време и приключва в 19 ч., а неофициалните резултати се очакват късно вечерта.

"Победа на Орбан, която би била пета по ред, след като стана министър-председател през 1998 г., ще покаже как той контролира политическия наратив и как е променил избирателната система", смята Муджтаба Рахман, управляващ директор за Европа в консултантската компания за политически рискове Eurasia Group. "Това ще изправи Брюксел пред задачата да се справи с отклоняващия се от курса човек, когото досега не са успели да укротят", заяви той в Twitter.

В Сърбия предстоят няколко избора, след като Вучич, който доминира в политиката на най-голямата бивша югославска република от десетилетие, настоя за предсрочен парламентарен вот повече от две години преди предвиденото. Гласуването се провежда успоредно с надпреварата за президент, чийто мандат изтича през май, както и с местен вот за това кой да управлява Белград.

За разлика от Унгария, Вучич се радва на фрагментирана опозиция. Цели осем кандидати се борят за президентския пост, а 19 партии и съюзи се състезават за места в сръбския парламент. Неговият главен претендент е Здравко Понос, бивш началник на армията, който обеща да изкорени корупцията и кадруването.

Отношенията с Русия обаче са много важни. Натискът от страна на ЕС върху Сърбия е да съгласува външната си политика с блока, към който се стреми да се присъедини, но противопоставянето на Русия би навредило на всеки кандидат, тъй като много сърби смятат страната за свой защитник, както и за основен доставчик на енергия, каза Боян Клачар, изпълнителен директор на Центъра за свободни избори и демокрация в Белград.

Проучване на Faktor Plus показа, че Сръбската прогресивна партия на Вучич има 53,4% подкрепа, докато най-близкият съперник е с 14%. С изключение на три групи, всички останали в са с едноцифрени стойности. Гласуването започва и завършва един час по-късно, отколкото в Унгария, от 7 до 20 ч. местно време. Първите предварителни резултати от президентската надпревара се очакват до един час след края на гласуването, последвани от частични преброявания на гласовете за парламент.

"Войната определено промени настроението сред избирателите", каза Клакар. "При такава криза избирателите искат гаранции, че животът им няма да се промени, че кризата в Украйна няма да повлияе на живота им."