Зад кулисите се обсъжда газопровод между Турция и Израел като една от алтернативите на руските енергийни доставки за Европа, но за постигането на каквато и да е сделка ще са необходими сложни маневри, твърдят правителствени и индустриални служители в двете страни.
Идеята, замислена за първи път преди години, е да се изгради подводен газопровод от Турция до най-голямото израелско находище на природен газ - Левиатан. Газът ще постъпва в Турция и по-нататък в южноевропейските съседи, които искат да се диверсифицират от Русия.
Миналата седмица турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че сътрудничеството в областта на природния газ е "една от най-важните стъпки, които можем да предприемем заедно за двустранните връзки" и допълни, че е готов да изпрати високопоставена мисия в Израел, за да съживи идеята за газопровод, която се поддържа от години, припомня Reuters.
Високопоставен турски служител заяви, в момента се водят разговори, а през следващите месеци може да последват "конкретни решения" относно предложения маршрут и участващите в проекта субекти.
Представителите на индустрията обаче са по-предпазливи, като твърдят, че ограниченията в производството и геополитиката могат да доведат до спиране на плана.
Находището Левиатан вече снабдява Израел, Йордания и Египет. Собствениците му - Chevron (CVX.N) и израелските фирми NewMed Energy и Ratio Oil (RATIp.TA) - планират да увеличат добива от 12 на 21 милиарда кубически метра годишно.
За сравнение, през миналата година Европейският съюз е внесъл 155 млрд. куб. м руски газ, което покрива близо 40% от потреблението му.
Израелският министър на енергетиката Карин Елхарар заяви в неделя, че все още предстои да бъдат обсъдени много въпроси, включително и финансовите.
"Трябва да се установи, че това е икономически целесъобразно, което не е нещо очевидно", каза тя.
Енергиен мост
Израел и Турция се стремят да оставят зад гърба си десетилетие на дипломатически застой, обикновено по израелско-палестински въпроси. Партньорството в областта на енергетиката би могло да бъде ключово, особено след като руската инвазия в Украйна накара Европа да бъде по-решителна в търсенето на алтернативи на енергийните си доставки.
"В последно време се наблюдава сближаване с Израел и ние искаме неговият газ да преминава през Турция по пътя към Европа", каза друг турски служител. "Израел гледа положително на това, бяха проведени някои разговори и има желание да се направи това."
Турция потребява около 50 милиарда кубически метра природен газ годишно и внася почти цялото количество, най-вече чрез тръбопроводи от Русия, Иран и Азербайджан. Тя е добре позиционирана като транспортен център в региона, където енергийната политика може да се разгорещи.
"Турция представлява голям интерес както заради вътрешното си потребление, така и като канал за страните от Южна Европа", казва високопоставен служител в израелския газов сектор.
Проблемът, казва служителят е, че вече има два предложени маршрута за допълнителните доставки от "Левиатан": през съществуващите заводи за втечнен природен газ в Египет или през планираното плаващо съоръжение за втечнен природен газ.
"Ако Турция реагира бързо, тогава може да се стигне до трета алтернатива", каза служителят.
Според израелски официални лица тръбопроводът ще бъде с дължина 500-550 км и ще струва до 1,5 млрд. евро, което го прави по-приемлив от предложения от EastMed тръбопровод на стойност 6 млрд. евро за свързване на Израел с Кипър, Гърция и Италия.
Всяка подводна линия обаче ще трябва да пресича водите на Кипър, който Анкара не признава, или на Сирия, с която Анкара няма дипломатически отношения и подкрепя бунтовниците, воюващи срещу правителството в Дамаск.
Това би могло да усложни строителството и финансирането, ако Турция има пряк дял в газопровода, казва Гьокхан Ярдим, турски консултант в газовата индустрия, който е работил по оценката на евентуалния газопровод в продължение на две десетилетия.
Двете предишни оценки се основаваха на потоци от 8 до 10 милиарда кубически метра газ, а всичко по-малко може да се окаже неприложимо, каза Ярдим.