Екстремните климатични явления причинени от повишаването на глобалните температури, които се прибавят към геополитическото напрежение по света и пандемията възпрепятства усилията на Китай да осигури хранителни доставки за своето население от 1,4 милиарда души, предава Bloomberg.
Президентът Си Дзинпин направи продоволствената сигурност приоритет за втората по големина икономика в света, за да отговори на растящото търсене. Това доведе до рекорден внос на царевица, соя и пшеница, но прави Пекин все по-уязвим от търговско напрежение и шокове в доставките. В същото време предизвиканите от изменението на климата бедствия причиниха широко разпространени щети на реколтата и свиха количеството обработваема земя, което затруднява стимулирането на местното производство.
Тан Рендзян, министърът на земеделието на страната, изтъкна заплахата на високопоставено правителствено заседание в Пекин този месец.
„Китай е изправен пред големи трудности в производството на храни поради необичайните наводнения миналата есен“, каза той пред репортери. „Много известни експерти и техници ни казаха, че условията за реколтата тази година може да са най-лошите в историята.
Повече от 860 души загинаха или бяха обявени за изчезнали при природни бедствия през миналата година, които нанесоха щети на почти 30 милиона акра реколта. Рекордните дъждове в централната провинция Хенан само през юли засегнаха 2,1 милиона акра земеделска земя. Наводненията забавиха засаждането на повече от 18 милиона акра земя, около една трета от общата площ на зимната пшеница в Китай. Количеството на културите от първи и втори клас, при които има повече от 2,7 милиона разсад на всеки декар земя, е намаляло с повече от 20% тази година в сравнение с обичайни години.
Изменението на климата вреди на стремежа на Китай към продоволствена сигурност по два начина, според Джан Джаосин, изследовател от министерството на земеделието. По-честите екстремни метеорологични явления вече намаляват добивите. Междувременно все по-непредвидимите сезони могат да подкопаят доверието на фермерите и потенциално да влошат съществуващия недостиг на работна ръка в сектора.
Земеделските производители в Северен Китай са свикнали със сушите, а не с наводненията, каза Джан. В много от регионите, които бяха засегнати от проливен дъжд миналата година, фермерите не можаха да приберат царевицата си, защото техниката им не можеше да се справи с водата. Нямаше достатъчно инфраструктура като тръби и системи за източване на полетата навреме.
Тези проблеми ще станат по-сериозни, когато планетата се затопли. Сезонните засушавания ще намалят добивите на трите основни основни храни в Китай - ориз, пшеница и царевица - с 8% до края на десетилетието, според Световния институт за ресурси. В дългосрочен план изменението на климата също означава, че надигащите се крайбрежни води по дългите и ниските източни райони могат допълнително да натоварят селскостопанската индустрия.
„Тъй като изменението на климата ще продължава да се засилва през следващите години, метеорологичните явления ще имат все по-голямо и по-голямо въздействие върху селскостопанската производителност“, каза Ивън Пей, земеделски анализатор от Trivium. Увеличаването на вноса не е жизнеспособна алтернатива, добави тя, като посочи, че глобалното затопляне прави отглеждането на храни по-предизвикателно в световен мащаб. „Промените в климата, които се усещат в останалия свят, могат също да повлияят на продоволствената сигурност на Китай“, каза тя.