Британският финансов министър може да вземе на прицел раздутата държавна администрация на Обединеното кралство, докато се опитва да облекчи най-големия недостиг на работна ръка от десетилетия и да задържи инфлацията.
Министерството на финансите и Английската централна банка определиха рязкото увеличаване на заетостта в държавния сектор по време на пандемията от коронавирус като причина за най-затруднения пазар на труда във Великобритания от десетилетия насам, поради което компаниите изпитват затруднения да намерят необходимия им персонал.
Риши Сунак вече пое ангажимент да намали броя на служителите в публичния сектор и може да засегне този въпрос в пролетното си икономическо изявление на 23 март. Това е част от по-широки усилия за защита на икономиката от рязкото покачване на цените на енергията и суровините, дължащо се на войната в Украйна, отбелязва Bloomberg.
На първо място сред опасенията на Министерството на финансите са кризата с разходите за живот и рискът, че по-високите лихвени проценти ще увеличат разходите за обслужване на държавния дълг в размер на 2 трилиона лири.
Решаването на проблема с числеността на работната сила в държавата не само ще спести средства, но и може да намали инфлационния натиск, който накара Английската централна банка да повиши лихвените проценти три пъти от декември насам.
"Заетостта в публичния сектор допринася за недостига на работници, така че има основание да се опитаме да подкрепим този преход към частния сектор сега", каза Тони Уилсън, директор на Института за изследване на заетостта. "В края на краищата никога не е имало по-подходящо време за търсене на друга работа."
По време на пандемията работната сила в британския публичен сектор нарасна, тъй като правителството увеличи броя на служителите си, които участваха в програмите за тестване, проследяване и ваксинация.
Между декември 2019 г. и декември 2021 г., докато частният сектор се свива със 776 000 души до петгодишен минимум, заетостта в държавния сектор се увеличава с 243 000 души до 11-годишен връх от 5,53 милиона, според Националната статистическа служба.
Това спомогна за увеличаване на разходите за заплати в публичния сектор с 20% за две години до 165 млрд. Паунда. Също така допринесе за острия недостиг на персонал в частния сектор, принуждавайки компаниите да плащат повече за новите служители.
Безработицата се върна на предпандемичния минимум от 3,9 % и за първи път в историята на Великобритания има свободно работно място за всеки безработен.
Управителят на Английската централна банка Андрю Бейли изрази опасения, че публичната заетост изтласква компаниите и допринася за спиралата на цените и заплатите.
"Бих отбелязал, че заетостта в публичния сектор се е увеличила през периода на ковида, така че това е конкуренция за търсенето на работна ръка", каза Бейли. През януари той изтъкна подобна теза, като каза: "Пазарът на труда е много свит. Публичният сектор се разшири, така че това създава по-голяма конкуренция".
Сунак вече планира съкращения в щатните бройки до нивата отпреди пандемията. Това означава, че трябва да бъдат съкратени 65 000 работни места.
Освободените ще бъдат даже повече, след като миналия месец Сунак спечели битка в рамките на правителството за съкращаване на бюджета на Националната здравна служба за тестване и проследяване, в която работят хиляди служители.
Съкращаването на заплатите в държавната администрация би донесло незабавни финансови ползи за Сунак, който търси начини да пренасочи средства към хората, засегнати от кризата, като същевременно се справя с допълнителните разходи от 20 млрд. лири за обслужване на държавния дълг поради по-високите лихвени проценти и инфлацията.
За всеки 50 000 освободени работници с типична британска заплата от 30 000 лири годишно, държавната хазна ще спести 1,5 милиарда лири.
Освобождаването на държавните служители ще освободи и хора, които да запълнят празнините в сферата на развлеченията и хотелиерството, които бяха най-силно засегнати от недостига на персонал, като по този начин ще се намали натискът за повишаване на заплатите.
Подобна "координация на политиката" между правителството и централната банка става все по-необходима, заяви Алекс Брейзър, заместник-ръководител на инвестиционния институт BlackRock.
Високите нива на държавния дълг са направили "фискалната и паричната политика по-взаимозависими", каза той. Подобно обединено мислене беше очевидно по време на пандемията и неотдавна през февруари.
Само няколко часа преди Централната банка да повиши лихвите миналия месец, Сунак представи отстъпка от 200 лири върху сметките за енергия, за да подпомогне домакинствата. Дан Хансън, старши икономист за Великобритания в Bloomberg Economics, очаква тази политика да понижи общата инфлация с до 0,5 процентни пункта. Тъй като Английската централна банка очаква инфлацията скоро да се повиши над 8%, отстъпката ще помогне да се ограничи превишаването на целевата стойност от 2%.
Предложеното намаление на данъка върху цените на горивата също би ограничило инфлационния натиск. Освобождаването на работници от публичния сектор за попълване на недостигащи места в частния сектор би било друг пример за координиране на политиките.
"Всичко, което може да се направи в подкрепа на високата заетост и задържането на цените, ще помогне на бизнеса и може да намали инфлацията", каза Уилсън от Института за изследване на заетостта.
"Следващата седмица, пролетното изявление, е моментът, в който канцлерът трябва да реши дали сега е моментът да подкрепи прехода."