Дейностите свързани с въглищния сектор в Китай са изхвърлили толкова много метан през миналата година, че ефектът им върху глобалното затопляне е бил равен на въглеродните емисии на целия международе товарен транспорт, пише Арън Кларк в свой анализ за Bloomberg.
Енергийният сектор на страната, който е най-големият производител на въглища в света представлява приблизително 20% от общите глобални емисии на метан от нефт, газ, въглища и биомаса. Той генерира над 50% повече от следващите най-големи замърсители: Русия и САЩ. Това са последните оценки на Methane Tracker на Международната енергийна агенция и те показват огромната задача на Китай за смекчаване на замърсяването с метан.
„Китай насърчи миньорите да използват повече метан, произведен по време на процеса на добив, но проблемите пред тях остават сериозни“, каза Нанан Коу, анализатор от BloombergNEF в Пекин. „Улавянето на газа изисква много капиталови инвестиции и повечето мини не са близо до големи газопреносни тръбопроводи.“ В много случаи различни компании са отговорни за добива на въглища и произведения метан, което прави затруднява усилията за ограничаване на емисиите, добави той.
Китайската национална енергийна администрация и нейното министерство на екологията и околната среда не отговориха на въпроси с молба за коментар.
Докладът, публикуван миналата седмица подчертава и разликата между изпусканията на метан, открити от сателит, и емисиите, докладвани от нациите в Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата.
Много държави отчитат тези данни, като просто събират числа в таблица в Excel. Една нация може да погледне своята енергийна система и например да преброи общия брой компресорни станции, след което да умножи това по общия обем на освобождаване на метан за количеството гориво, преработено през тях. Но този подход може да не отрази мащаба на емисиите на метан, наблюдавани от сателитни и въздушни проучвания.
„В много случаи страните не базират своите количества на измерени данни“, каза Кристоф МакГлейд, ръководител на отдела за доставки на енергия в Международната агенция по енергетика (МАЕ). „Тъй като се провеждат все повече и повече кампании за измерване, ние виждаме, че несъответствието нараства.“
МАЕ заяви, че глобалните емисии на метан от енергийния сектор надвишават количествата от национално отчетените обеми с около 70%. Миналата година метанът в атмосферата се е увеличил с рекордно количество до 1876 части на милиард, според Службата за изменение на климата на на Европейския съюз. Това е една от причините 2021 да стане петата най-топла регистрирана някога.
Сателитните наблюдения на гигантски течове на метан започват да принуждават властите да актуализират изискванията за отчитане на емисиите, за да включат по-точни технологии за измерване, според МакГлейд. Едно от основните заключения от сателитни данни е, че отделни събития при които се изхвърлят огромни количества могат значително да променят общия обем емисии на една страна.
Въпреки че тези събития могат да бъдат редки и понякога продължават само няколко часа, такива свръх замърсяващи събития с нефт и газ представляват до 12% от глобалните емисии на метан от сектора, според проучване, публикувано в списание Science миналия месец. Френските и американските учени, автори на изследването, са използвали сателитни наблюдения, за да идентифицират повече от 1800 големи изпускания на газ, някои от които се разпространяват на стотици километри.
Друг фактор, който доведе до разширяването на разделението между засечени от сателит и докладвани емисии е, че количествата, представени от много страни, включително големи производители на изкопаеми горива като Ирак и Нигерия, не са актуализирани от години.
Световните производители на енергия са изхвърлили 135 милиона метрични тона метан миналата година, което е увеличение от 5% спрямо 2020 г., според годишната оценка на МАЕ, която включва оценки на национално ниво за емисиите от въглища за първи път. Това е по-високо от глобалното увеличение на емисиите на въглероден диоксид, което нарасна с 4,3% през 2021 г.
Голяма част от съществуващите изследвания са фокусирани върху намаляването на емисиите на метан от нефт и газ, защото се разглежда като най-лесното и евтино решение. Метанът от въглищата е избегнал част от този контрол, тъй като производството на изкопаемото гориво така или иначе трябва да бъде драстично намалено, за да се постигнат целите за климата.
Но като се вземе предвид метанът от въглища, глобалните емисии започват да изглеждат по коренно различен начин. Това превърна Китай в най-големия замърсител в последната актуализация на МАЕ. Само преди година страната заемаше 6-то място, когато се взимаха предвид емисиите от нефт и газ и не включваха най-замърсяващото изкопаемо гориво.
Китай отказа да се присъедини към международните усилия за ограничаване на метана, водени от САЩ и ЕС, а заяви, че работи по собствен план за ограничаване на емисиите. Въглищният сектор на страната предлага на Пекин най-голямата възможност да намали своите емисии на метан, според анализ на ООН.
Други източници на метан са сметища за отпадъци и селскостопански дейности. Но тези видове емисии са по-трудни за контролиране. Сега имаме инструментите, от които се нуждаем, за да спрем изтичането от енергийния сектор. Почти всички емисии на метан от нефт и газ могат да бъдат избегнати без нетни разходи, тъй като допълнителният газ може да бъде уловен и продаден, според МАЕ, и има „значителни възможности“ за намаляване на метана от въглища.
„Такова сериозно съответствие на съображения за разходи, репутация и опазване на околната среда би трябвало да тласне петролния и газовия сектор да бъде водещ в намаляването на емисиите на метан“, казаха от МАЕ. Агенцията каза, че нефтените и газовите оператори трябва да спрат да поставят цели за намаляване на емисиите само като пропорция от производството и вместо това „да приемат подход на нулева толерантност“.