Само в първия ден от нападението на Русия в Украйна, данни на Европейската комисия показват, че 120 000 души са напуснали домовете си и се превърнаха във „вътрешно изселени” на бюрократичен жаргон. Пътища и магистрали от Киев и други градове бяха задръстени. Отново, това беше само първият ден, пише Андреас Клут за Bloomberg.
Колко украинци ще се опитат да избягат от страната си през следващите седмици и месеци зависи от това колко брутално ще я подчини руският президент Владимир Путин. И на пръв поглед ще бъде брутално. Между един милион и пет милиона цивилни могат да избягат на запад в Европейския съюз. Бежанската криза от 2022 г. вероятно ще бъде толкова сериозна, че тази от 2015 г. ще изглежда подредена и може да съперничи на тази от 1945 г.
Първите дестинации на украинците ще бъдат четирите държави от ЕС, които са преки съседи: Полша, Словакия, Унгария и Румъния. От тях първите три принадлежат към Шенгенското пространство, което ще позволи на украинците да влизат и остават до 90 дни без виза. За разлика от около милиони сирийци, афганистанци и други, които дойдоха през 2015-16 г., тази година уморените и бедни маси ще могат да преминат пеша или с транспорт през границите законно.
Точно сега те вероятно ще бъдат посрещнати от състрадание и гостоприемство - първите бежански влакове, пристигнали в Мюнхен през 2015 г., бяха посрещнати от германци, държащи бутилирана вода и плюшени мечета. Полша и другите страни, подкрепени от Европейския съюз, подготвят специални медицински влакове и логистика за временно настаняване на множество хора.
Но как ще реагират обществата на ЕС в средносрочен и дългосрочен план? През 2015 г. антимигрантска реакция се образува дори в либералните страни като Швеция и Германия. Източните държави-членки, които преди са били зад желязната завеса, почти напълно затвориха вратите си за мигранти. Полша и Унгария, и двете водени от популистки крайнодесни правителства тогава, както и сега, се превърнаха в лидери на антибежанската съпротива на ЕС, често пропитана с ксенофобия.
В този обструкционистки дух, оттогава Варшава и Будапеща спират всички опити на ЕС да реформира своя миграционен режим. Наречена Дъблинска система, тя изисква мигрантите да искат убежище само в държавата-членка, в която първо влизат физически. През 2015 г. това остави страните по миграционните маршрути от Сирия — преди всичко Гърция — изложени. Претоварени, те пренебрегнаха Дъблин и отпратиха бежанците към Австрия, Германия и дори по-далече.
Германия и други предложиха нов режим със съвместен контрол около външните граници на Европа и механизъм за вътрешно заселване на търсещите убежище пропорционално на размера и богатството на държавите-членки. Но Полша, Унгария и други се възпротивиха на всички молби да покажат солидарност.
Не помогна и фактът, че и Варшава, и Будапеща водеха едновременно риторична и бюрократична партизанска война срещу Брюксел и ЕС. Те подкопаха върховенството на закона, медиите и други свободи, както и правата на ЛГБТ+ хората. ЕС води дисциплинарни производства и срещу двете страни. Дори се говори за намиране на начин да бъдат изгонени от съюза.
Този път обаче всичко може да е различно. Полша и Унгария ще бъдат на фронтовата линия, а не в периферията. Бежанците, които бяха предимно мюсюлмани през 2015 г., са със славянски корени, поне за поляците и словаците. Полша вече е дом на около 2 милиона украинци. И причината за отчаянието на мигрантите няма да бъде далечният сирийски злодей Башар ал Асад, а такъв в Европа и това е в Кремъл.
Доскоро неспособността да се управлява миграцията изглеждаше като един от начините, по които ЕС може да се провали като субект и идея. Именно това се опитват да експлоатират враговете му – като Путин и неговия приятел, белоруския президент Александър Лукашенко, като привличат бежанци към блока, когато могат.
Но през 2022 г. може най-накрая да настъпи повратния момент за всичките 27 държави-членки. ЕС, който беше замислен като идеалистичен мирен проект, основан на мека сила и демократични ценности, трябва да осъзнае, че има реални врагове с ядрено оръжие, на които трябва да гледа като едно цяло. Това може да означава най-накрая формиране на европейска армия и синхронизирането й с НАТО. Но най-незабавно това означава да загърби вътрешните си дразги и да реформира миграцията.
Полша и Унгария трябва незабавно да прекратят всички атаки срещу Брюксел и да поискат от него помощ за настаняването на украинските бежанци. ЕС трябва да окаже тази помощ любезно и след това да намери нови системи за справяне с бежанците и други проблеми.
Путин току-що започна жестоко нападение срещу Украйна, реда след Студената война и всъщност самата истина. Ако можем да кажем, че тази катастрофа ще има някакви положителни последици, нека това бъде обединението на Европа.