Газът поскъпва, след като Шолц замрази "Северен поток 2"
Всички държави членки са подкрепили санкциите срещу Русия, но Унгария е предложила нотка на предпазливост
Обновен: 19:20 | 22 февруари 2022
Европейският съюз предложи първоначален пакет от санкции срещу Москва, след като долната камара на руския парламент ратифицира договори за признаване на две самопровъзгласили се републики в източна Украйна. Това се случва след седмици на предупреждения от страна на САЩ и техните партньори, че президентът Владимир Путин може да планира да нахлуе в Украйна, което той многократно е отричал.
Германският канцлер Олаф Шолц заяви, че ще спре сертифицирането на газопровода "Северен поток 2". Въпросът сега е какво биха определили САЩ и техните съюзници като инвазия и какво би предизвикало по-големи санкции. Някои европейски държави се опасяват от икономическите последици, които биха могли да получат от евентуални санкции, особено предвид зависимостта им от Русия за природен газ, отбелязва Bloomberg.
Указът на Путин торпилира мирните преговори с европейско посредничество за дългогодишния конфликт в източна Украйна между подкрепяните от Русия сепаратисти и правителството в Киев. Ратифицираните договори позволяват на Русия да изгражда военни бази в сепаратистките зони.
ЕС предложи първоначален пакет от санкции срещу Русия
ЕС предложи първоначален пакет от санкции срещу Русия за действията ѝ в Украйна, насочени към лицата, които стоят зад решението, както и към банките, които финансират руските операции в териториите, се казва в изявление на блока. ЕС ще се насочи и към "възможността на руската държава и правителство да получат достъп до капиталовите и финансовите пазари и услуги на ЕС", се казва в съобщението. За да влязат в сила, държавите членки трябва официално да одобрят тези стъпки.
"ЕС е подготвил и е готов да приеме допълнителни мерки на по-късен етап, ако това е необходимо в светлината на по-нататъшното развитие на събитията", заявиха в изявление председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен и председателят на Съвета Шарл Мишел.
Финландският президент Нийнистьо казва, че Путин сее смут
Президентът на Финландия Саули Нийнистьо заяви пред репортери в Хелзинки, че ситуацията между Русия и Украйна се развива бързо и е непредсказуема. Нийнистьо е ключов посредник между Москва и Запада, който миналия месец разговаря дълго с Путин.
"Може да се окаже, че привидно ирационалното всъщност е рационално - така че тя действа съзнателно много ирационално, за да създаде объркване", каза той за последните действия на Русия.
Той изказа предположение, че Путин може би е решил да предприеме действия сега, за да признае сепаратистките територии, защото това би могло да бъде още по-сложно впоследствие. "Руснаците сега решиха да разрешат по един или друг начин ситуацията в Украйна, която продължава повече от седем години. Можем да гадаем за причините, но една от тях може да е, че Русия е забелязала, че Украйна става все по-силна от година на година."
Русия е "геополитически ненадеждна"
Германия трябва да намали "едностранната" си зависимост от руския газ, заяви министърът на икономиката Роберт Хабек, като добави, че представителите на Кремъл са се показали като "геополитически ненадеждни" или като "играещи пресметлива игра".
Той потвърди, че докладът за сигурността на доставките, изготвен от неговото министерство, който е част от процеса на сертифициране на "Северен поток 2", е оттеглен и ще бъде направена нова оценка. Докато трае този процес, газопроводът не може да бъде пуснат в експлоатация, заяви Хабек на пресконференция. В доклада се разглежда дали газопроводът може да представлява заплаха за енергийната сигурност на Германия. На руския газ се падат около 55 % от потреблението на Германия.
Активите в Източна Европа продължават да търпят загуби
Активите в развиваща се Източна Европа намалиха първоначалните си загуби поради залозите, че признаването от страна на Русия на самопровъзгласилите се сепаратистки републики в Украйна няма да предизвика болезнени санкции от страна на Запада.
Руските акции намалиха спада си, а рублата се върна към печалби. Украинските облигации, деноминирани в чуждестранна валута, също намалиха сериозните си загуби от по-рано през деня. Украинската гривна се понижи с 1,1% до 28,9 спрямо долара, което е най-слабото ниво от 2015 г. насам. В ЕС полската злота намали загубите, а унгарският форинт обърна по-ранния си спад спрямо еврото, докато основният индекс WIG20 във Варшава се търгуваше с повишение, след като при отварянето се срина с 2,9%.
Дипломати от ЕС настояват за санкции срещу повече от 360 руснаци
ЕС обмисля да наложи санкции срещу 351 депутати от руската Държавна дума, които са гласували за признаването на сепаратистки региони в източна Украйна, съобщават дипломати от ЕС, които са отказали да бъдат назовани заради поверителната подготовка. Други 11 руснаци, които са предложили признаването, също ще бъдат подложени на удари.
Всички държави- членки са подкрепили санкциите, но Унгария е предложила нотка на предпазливост. Пакетът все още не е финализиран и трябва да бъде официално одобрен от държавите- членки.
Блокът обсъди също така насочването на санкциите към две руски банки и финансирането на руския държавен дълг, с цел да се спре купуването на нови руски облигации от европейските институции или участието им в рефинансирането на дълга на вторичния пазар.
Газът поскъпва, след като Шолц спира газопровода
Цените на природния газ в Европа се покачиха от дъното на сесията, след като Шолц заяви, че сертифицирането на газопровода "Северен поток 2" не може да се осъществи в момента. Фючърсите на природния газ се повишиха с около 9% за деня, след като по-рано скочиха с цели 13%.
Суровият петрол тип "Брент" отстъпи, след като доближи 100 долара за барел. Руският индекс MOEX остана с около 3,8% по-нисък, а рублата запази аванс от около 0,8% спрямо долара.
Русия изпраща смесени сигнали за границите на сепаратистите
Във вторник руски официални лица изпратиха смесени сигнали за това колко големи са самопровъзгласилите се сепаратистки републики, които признава, което увеличава възможността за нов конфликт с Украйна по линията на съприкосновение, която сега ги разделя.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия признава границите, в които съществуват и са обявени републиките." Но след като беше притиснат от репортери дали това включва териториите, загубени от сепаратистите в полза на украинските сили след формирането на републиките през 2014 г., той отказа допълнителен коментар. Няколко минути по-късно той заяви, че ще бъдат признати границите, в които са обявени републиките." Междувременно заместник-министърът на външните работи Андрей Руденко, цитиран от ТАСС, заяви, че Русия признава републиките в границите, в които те в момента упражняват властта си.
Понастоящем сепаратистите контролират само около 30% от Донецка и Луганска област, но понякога претендират за цели територии. Украинските военни сили поддържат трудно спиране на огъня по линията на съприкосновение със сепаратистите от сключването на примирието през 2015 г., въпреки че и двете страни съобщават за рязко увеличаване на нарушенията през последните дни.
Шолц заяви, че ситуацията по "Северен поток 2" се е променила
Шолц заяви, че е наредил на Министерството на икономиката да оттегли доклада за сигурността на доставките, който е необходим, за да може процесът на сертифициране на газопровода "Северен поток 2" да продължи.
"Това звучи технически, но е необходимата административна стъпка, за да не се стигне до сертифициране на газопровода в момента", каза Шолц пред репортери в Берлин. "Без тази сертификация "Северен поток 2" не може да бъде пуснат в експлоатация."
Зеленски обмисля скъсване на дипломатическите връзки с Русия
Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е получил искане от външното си министерство да обмисли прекъсване на дипломатическите отношения с Русия, след като президентът Владимир Путин нареди на войските си да влязат в сепаратистките анклави в източната част на украинския регион Донбас.
"С признаването на така наречените Луганска и Донецка народна република Русия създава правни основания за по-нататъшна военна агресия срещу Украйна, нарушавайки всички свои двустранни и многостранни задължения", заяви Зеленски на съвместна пресконференция с естонския си колега Алар Карис в Киев.
Зеленски призова за бърз отговор на санкциите, включително за спиране на руския газопровод "Северен поток 2" към Германия. Той добави, че според него няма да има широкомащабно руско нахлуване, но ако то се случи, правителството му ще въведе военно положение.
Държавната дума на Русия ратифицира договорите за Донбас
Руските депутати единодушно ратифицираха договорите за признаване на две самопровъзгласили се републики в украинския регион Донбас при гласуване по телевизията. Горната камара на парламента ще ги гласува по-късно във вторник.
Гласуването е формалност, след като в понеделник Путин подписа заповеди за признаването им. Договорите отварят вратата за навлизане на руски войски в териториите - ход, който би довел до ескалация на напрежението със Запада.