Тази година вероятно ще бъде сложен край на най-дълго продължилия експеримент с отрицателни лихви в света, след като централната банка на Дания се готви да последва ходовете на Европейската централна банка, предава Bloomberg.
Икономистите от ЕЦБ внезапно промениха тона на изказванията си и намекнаха за предстоящо покачване на лихвите. Сега експерти очакват базираната в Копенхаген банка да ги последва, като това може да е първият случай, в който лихвите по заемите в страната ще излязат на положителна територия от 2014 година насам.
Това ще прекрати епоха през която датчаните изпробваха новаторски подход, който в последствие се прехвърли и в еврозоната и Япония.
Цените на активите реагираха, а основните индекси в Дания се представяха по-добре от европейския Stoxx 600 в 8 от последните 10 години, а между 2014 и 2021 цените на жилищата нараснаха с 40%. В един етап дори лихвите по ипотеките станаха отрицателни.
Подобно на много други места по света, ефектът от политиката раздели мненията на хората. Банките, които започват да печелят все по-малко заявиха през 2019, че скоро може да спрат да предпазват индивидуалните вложители от отрицателните лихви. Това накара клиентите да спестяват по-малко и да инвестират повече, понякога дори в по-рискови активи. От своя страна това увеличи опасенията, че домакинствата са по-изложени на пазарни шокове.
„Много хора вярват, че отрицателните лихви са изключение и особено банките ще се радват, че този период приключва,“ казва Фредерик Енголм, глаевн стратег в Nykredit. Независимо от това, когато лихвите отново станат положителни има риск някои собственици на жилища да бъдат поставени под натиск.“
Датският пазар на ипотеки се различава значително от останалите по света. Там кредиторите играят ролята на брокери и печелят пари от такси, които нарастват постоянно в последните години. Това е една от причините гуверньорът на централната банка Ларс Роде да смята, че кредиторите нямат проблеми с отрицателните лихви.
Датската централна банка не изготвя прогнози за нивата на своите лихвени проценти и отказа коментар по темата.
Но неини представители са казвали, че отрицателните лихви функционират по същия начин, както и много ниските ставки, и че все още не са открили най-ниското ниво, до което да ги понижат.
Централната банка следва парична политика, която да осигури стабилност на датската крона и за първи път намалява ставките под 0 през 2012 година. Те за малко излязоха на положителна територия през 2014, но след това отново станаха отрицателни след като това направи и ЕЦБ. Швейцарската, шведската и японската централни банки също възприеха такава политика.
Роде премина през най-сложния период от епохата на отрицателните лихви в началото на 2015 година. Тогава инвеститорите атакуваха връзката на кроната с еврото и смятаха, че тя ще бъде нарушена. Но централната банка отговори като намали лихвите до -0,75% и вля 42 милиарда долара във валутния пазар.
Датският мандат
Основната политика на Датската централна банка е да поддържа отклонение от 2,25% спрямо валутния курс на кроната от 7.46038 за 1 евро. На практика тя позволява отклонения от този курс само с 0,1% и предприема намеси в него и променя политиката си, за да насочва кроната. Централната банка няма инфлационна цел, въпреки че другият ѝ основен мандат е да „допринася за стабилността на финансовата система“.
Ян Сторуп Нилсен, главен анализатор в Nordea Markets казва, че обхватът и продължителността на тази политика показват на какво е готова Дания, за да запази валутата си стабилна.
„Датската централна банка подчерта желанието си да стигне по-далеч, отколкото повечето икономисти очакват, за да защити връзката с еврото“, казва той. „Може би анализатори очаква датчаните да се обърнат срещу свързани курс заради последиците от отрицателните лихвени проценти, но изобщо не наблюдаваме подобно нещо“.