Перспективата от война определено е плашеща, но докато руски войски се трупат по границата с Украйна, не трябва да забравяме, че държавите също сплашват и вредят на своите конкуренти и е много по-вероятно да прибегнат до невоенни методи от кибератаки до кражба на интелектуална собственост или незабележимо придобиване на компании, които разработват чувствителни технологии, пише в свой коментар Financial Times.
Така наречената скрита агресия се счита за ниво под границата на официалния конфликт и се прилага ежедневно. Все по-често неини жертви са компаниите. Ново проучване от международния застрахователен брокер WTW, което ще бъде публикувано през март разкрива дълбоките опасения на бизнеса да не попадне под подобни удари.
Миналия януари, шведският външен министър Анна Холберг изненадващо получава няколко тревожни текстови съобщения от изпълнителния директор на Ericsson Бьорхе Екхолм. Телекомуникационната агенция на страната PTS е взела решение да изключи Huawei китайския конкурент на шведите от изграждането на 5G мрежата в страната и Екхолм се страхува, че Пекин ще предприеме ответни действия срещу компанията.
„ В момента Швеция вреди изключително много на Ericsson,“ пише директорът в съобщенията си до министъра. И опасенията му се оказват оправдани. Пекин бързо спира дейността на шведския телеком в Китай, който е един от основните му пазари.
Съдбата на Ericsson не остава незабелязана в корпоративните бордове по света. Нито пък главоболията на европейските енергийни компании, които участват в изграждането на руския газопровод „Северен поток 2“, или пък проблемите на други европейски фирми, чиито продукти съдържат литовски компоненти и които Пекин задържа на своите митници като отмъщение заради отношенията на Вилнюс с Тайван. Геополитическата агресия насочена към компаниите стана толкова отчетлива тенденция през тази година, че застрахователите от WTW я прибавиха към своето годишно проучване на рисковете.
Резултатът от него показва отрезвяваща ситуация. Близо 75% от компаниите са изразили опасения от финансирани от правителства кибератаки, а около половината се тревожат от ответни реакции срещу частни компании водени от правителства в случаи на международни дипломатически спорове. Малко под половината са посочили тревоги от нарастващата употреба на санкции срещу частни лица или фирми. (Юанът става все по-конкурентен на щатския долар и скоро Пекин ще може да последва примера на Вашингтон и да налага санкции на компании, които прецени). Общо 40% се тревожат от финансирана от държавата кражба на интелектуална собственост, а 31 на сто от държавно придобиване на чувствителни технологии.
Това поставя пред сериозна дилема бизнес лидерите, които са свикнали да работят в свят където глобализацията е задължителна. Сега самата глобализация представлява заплаха. Ако Ericsson беше решила да продава оборудването си само на западните държави, решението на Швеция за нейната 5G мрежа нямаше да има последствия. Но въпреки че привидно нарастващата конфорнтация между страните, дейността на глобалните пазари остава жизненоважна за компании и държави.
Ако правителствата действително искат да предотвратят осакатяването на компании от принудителни действия или кибератаки финансирани от други държави, те трябва редовно да провеждат консулатаци за евентуалните заплахи. Установяването на подобен диалог с висши директори ще позволи на силите за сигурност да предупреждават индустрии от основно значение за евентуална агресия срещу тях. Това ще създаде и канал по който директорите да споделят разузнавателна информация с правителството.
Подобни връзки са основополагащи за подготовката в случай на нападение – те биха позволили на компании, дипломати и сили за сигурност да обединят ответната си реакция. Отчаяната размяна на съобщеения между изпълнителни директори и министри не е в интерес на никого.
Разговорите между правителствата и бизнесите няма да премахнат изцяло скритата агресия, но ще смекчат нейния удар. В епоха, където геополитиката поставя под въпрос основните принципи на глобализацията, това изобщо не е за пренебрегване.