Джо Байдън определя себе си като любител на колите и обича да шофира своя зелен Corvette Stingray от 1967-ма, който получава като сватбен подарък от баща си.
Сега обаче автомобилите и горивата, които ги задвижват се превръщат в проблем за президента. Резкия скок в цените на бензина, който го изстреля до 7-годишен връх подхранват по-широка инфлация и заплашват да извадят от релси президентския му мандат, пишат анализатори в коментар за Financial Times.
Във вторник от Белия дом казаха, че могат да отменят федералния данък върху бензина в опит да облекчат незабавно шофьорите. Средната цена на 1 галон бензин (3,79 литра) в САЩ вече е 3,50 долара, което е с 50% повече, отколкото когато Джо Байдън пое властта.
Данъчното облекчение на практика ще финансира потреблението на гориво, което е смайващ ход за администрация, която говори за прекратяване на данъчните облекчения за петролната промишленост и усилия да откаже американците от двигателите с вътрешно горене за сметка на електромобилите, казват анализатори.
„Самият факт, че говорим по тази тема показва, че няма особена политическа подкрепа към усилията за декарбонизация“, казва Боб Макнали, президент на Rapidan Energy. „Ако сте склонни да отмените данък от 18,4 цента за галон, който ще има почти нулев ефект върху потреблението... как за Бога ще принудите потребителите да си купят електромобили или коли с по-нисък разход“?
Готовността на президента, който обеща да поведе американската революция към чистата енергия и електрифицира колите в страната, да свали цената на изкопаемите горива подчертава колко е важно да спечели шофьорите преди междинните избори по-късно тази година.
„През последните 40 години цените на горивата на бензиностанциите и президентските рейтинги показват значителна обратна взаимовръзка,“ казва Кевин Бук, управляващ директор на ClearView Energy Partners.
“Байдън много трудно може да спечели гласоподавателите, ако един резервоар с гориво наближава 100 долара“.
Байдън признава, че всяка ескалация на напрежението в Украйна или санкции срещу Русия вероятно ще увеличат допълнително цените на енергията, но заяви във вторник, че „администрацията е готова да използва цялата власт и инструменти, с които разполага, за да облекчи разходите за бензин“.
Анализатори прогнозират, че премахването на данъка върху горивата ще бъде поредната неефективна мярка на Белия дом да овладее яростния скок в цените на петрола.
Първият усилия започнаха през август, когато петролът в САЩ струваше около 70 долара за барел. Тогава Джейк Съливан, съветникът на Байдън по националната сигурност призова ОПЕК да увеличи добива на петрол. Седем седмици по-късно той повтори молбата си по време на посещение в Саудитска Арабия. Това беше поредният обрат за Байдън, който в миналото обещаваше да накаже саудитците заради убийството на журналиста Джамал Хашоги.
Саудитците така или иначе отхвърлиха исканията му. Байдън и администрацията му започнаха разследване срещу петролните компании в страната заради евентуални договорки за цените на бензиностанциите. Това е поредният политически ход с дълга история и почти никакъв резултат.
През ноември Белия дом обяви, че ще освободи количества от Стратегическия петролен резерв на страната, което тогава беше обявено за крещящо политическо решение.
Байдън си приписа заслуги за поевтиняването на горивата след този ход, но то беше краткотрайно. Тази седмица петролът надмина 95 долара за барел, а анализатори очакват и бензинът да ги последва.
Някои критици на Белия дом казват, че втренчването на властите в петрола уронва климатичните им ангажименти, а други, че Байдън просто е прагматичен.
Байдън не е първият президент, който яростно се бори с инфлацията на горивата, ОПЕК или петролните компании, нито първият,който се бои от политическите последици от скъпия петрол.
Кризата с цените на енергията беше едно от нещата, които подкопаха президентството на Джими Картър. През 2007-08 г., когато глобалните цени нарастваха към историческите си рекорди от почти 150 долара за барел, служители на Белия дом се присъединиха към парада на чуждестранни лидери до столиците на ОПЕК, молещи за още петрол.
Стабилно високото търсене на бензин в САЩ е друга константа. През 2006 г., когато Джордж Буш осъди „пристрастяването на САЩ към петрола“, американците използваха 20,7 милиона барела петрол на ден. Тази година прогнозите показват, че търсенето ще бъде почти идентично.
Тръмп беше този, който през 2020 г. подмами Русия, Саудитска Арабия и други от групата производители на ОПЕК+ да намалят доставките, за да поддържат цените, които паднаха толкова рязко, че заплашиха да опустошат собствената петролна индустрия на Америка.
OPEC+ непрекъснато възстановява тези количества петрол, но не толкова бързо, колкото Байдън би искал.
Покачващите се цени правят Байдън уязвим на атаки от неговите политически опоненти, които твърдят, че „радикалната политика в областта на климата“ на администрацията задушава вътрешното производство на енергия.
Въпреки нарастващите цени на суровия петрол, добивът на петрол в САЩ е около 11,6 милиона барела на ден и остава под рекордния връх от около 13 милиона барела от преди пандемията. Уолстрийт оказва натиск върху компаниите да изплащат дивиденти на инвеститорите, вместо да го насочат към повече сондажи.
Най-големият проблем на Байдън с цените на бензина обаче може да е ограничената му власт да ги контролира.
Обсъжданото данъчно облекчение за бензина „подчертава с колко малко разполагат САЩ в инструментариума си, за да повлияят на цените на петрола“, казва Робърт Кембъл, анализатор в консултантската компания Energy Aspects.
„Основният проблем за петролния пазар е, че капиталът е изтеглен от секторите на проучване и добив, а търсенето отново се увеличи. Пазарът сам трябва да върне този баланс и предизборните маневри на Байдън няма да помогнат“, казва още Кембъл.