Рисковият капитал инвестира все повече в климатичен софтуер и хардуер

Възобновяемите източници са секторът от енергийния преход, който е привлякъл най-много инвестиции за миналата година. На второ място в тази класация е електрифицирания транспорт с привлечени над 600 млрд. долара. По-голяма част от тези средства финансират проекти, които ще се използват в продължение на десетилетия (както е при електромобилите) или много десетилетия (както е с ветрогенераторите), пише Натаниел Булард за Bloomberg.

Важното в случая е, че над 50 млрд доалра бяха вложени в частни компании в ранен етап на развитие, а не просто в енергийния или транспортния сектор. Един полезен начин да разделим инвестициите в компании в ранен етап на развитие е или климатичен софтуер или климатичен хардуер.  

Пример за първото е Watershed, която тази седмица обяви, че е набрала 70 млрд. долара за разработка на софтуер, който позволява на компаниите да измерват въглеродните си емисии. Новите инвеститори в компанията са Sequoia и Kleiner Perkins – инвеститори на рисков капитал, които се фокусират върху софтуерни компании и имат дялове и в Google.

Watershed нае бившия управител на Английската, а преди това и на Канадската централна банка Марк Карни и влиятелния дипломат по климатични въпроси Кристиана Фигерес за свои съветници. Те също могат да бъдат причислени към софтуерната част, защото са експерти в създаването на международни стандарти и системи и тяхното въвеждане на глобално ниво.

Измерването, анализирането и определянето на цена на предизвикателствата пред декарбонизацията е важно. Но трябва да решим химически и физически проблеми, за да премахнем емисии от индустриалните процеси или да променим тези процеси, като същевременно произвеждаме същите или почти същите продукти. Това е хардуерната част.

Една инициатива, която следя внимателно е амбицията на шведския производител на стомана SSAB да премахне почти целия въглероден диоксид от своите производствени процеси. Емисиите от стоманодобив са източник на огромен обем парникови газове и до скоро се смятаха за неуправляеми. Миналата година от компанията заявиха, че пътят към почти нулеви емисии ще отнеме до 20245 година. Миналия месец, тя направи рязък завой и обяви, че ще постигне целта си до края на десетилетието.

Една инвестиция в хардуер е корабния транспорт. Морските съдове използват тежко и изключително замърсяващо гориво, което генерира освен въглероден диоксид и още много други замърсители.

Декарбонизацията на корабния транспорт е изключително предизвикателна, защото двигателите на корабите са с дългогодишен ресурс, секторът често работи с много ниски маржове, а глобалната инфраструктура за зареждане на корабите е огромна.

Това прави новата инициатива от базирания в Сингапур Глобален център за морска декарбонизация изключително важен. Центърът започва проучване, което ще експериментира с използването на амоняк като заместител на мазута. Има много различни фактори свързани с безопасността, дейността и регулациите, които трябва да бъдат преодолени дори в началните фази на проучването, а има нужда и от значителни инвестиции.

Важното е, че зеленият амоняк с нулеви нетни въглеродни емисии може да бъде произвеждан по процеса Хабер-Бош на комбинация на една азотна молекула с 3 въглеродни, но захранван от възобновяема енергия.

Мащабната декарбонизация ще изисква софтуер, който да направлява стратегията на компанията и разпределението на капитал, както и хардуер и физическа инфраструктура, която да промени днешната промишленост. За щастие днес и двете се развиват едновременно.