През 2018 година бившият президент на САЩ Доналд Тръмп започна търговска война срещу Китай заради нелоялните практики на китайски компании, насилствен трансфер на технологии и кражба на интелектуална собственост. Тогава китайските лидери гледаха с насмешка на идеята, че двете най-големи световни икономики могат да се отделят. Но постепенно те започнаха да се тревожат от загубата на достъп до американски технологии, капитали и пазари докато в един момент не прецениха, че могат да отделят икономиката си от американците и другите си партньори и то като сами определят условията. Години по-късно става ясно, че ползите от такова отделяне ще са доста по-малки от вредите пише за Bloomberg Минсин Пей в материал на сайта Investor.bg.
Опасенията на Китай относно неговата зависимост от САЩ не са неоправдани. Всъщност САЩ и техните съюзници също предприемат скъпи стъпки, за да намалят зависимостта си от базираните в Китай вериги за доставки. От своя страна китайските власти предприеха задълбочен преглед на сигурността на своите вериги за доставки и стартираха инициативи за укрепване на продоволствената и енергийната сигурност.
Регулаторите се стремят към по-добър контрол върху огромните масиви от данни, съхранявани от китайските технологични компании, принуждавайки една от най-големите, Didi Global, да се делистне от САЩ и да се регистрира на борсата в Хонконг, като същевременно блокират ефективно други от търговия на американските пазари. Китай предприе огромни усилия за изграждането на своите способности за производство на чипове, отбивайки се от западните доставчици.
В същото време китайските лидери би трябвало да познават много по-добре от други рисковете от самоизолация. Десетилетията на насочени навътре политики при Мао Дзедун доведоха до смъртта на десетки милиони китайци и вкарване на страната в капана на бедността. Едва след като Дън Сяопин въведе своите либерални реформи през 1979 г., икономиката започна да се развива.
Прекъсването на връзките, изградени в продължение на четири десетилетия на интеграция със Запада, ще направи вече забавящата се китайска икономика по-малко продуктивна.
Нито пък има много основания да се смята, че Китай може да успее в целта си да постигне самодостатъчност чрез „декрет”. Въпреки че технологичните възможности на страната нараснаха неимоверно през годините, правителството едва ли има поводи за гордост. Годините на мащабни инвестиции не се изплатиха.
Едно академично проучване изчислява, че Китай е похарчил 550 млрд. юана (88 млрд. долара) в подкрепа на различни индустриални проекти между 2006 и 2013 г., но е произвел само 145 млрд. юана нетни печалби за местните фирми и 230 млрд. юана като експортни печалби. С други думи, индустриалната политика на Китай през този период е генерирала нетна загуба от 175 млрд. юана (28 млрд. долара).
Пекин също така силно подцени предизвикателството за създаване на устойчива на санкции индустрия за производство на чипове. Основата на глобалните вериги за доставки на технологии е специализацията. Индивидуалните играчи - компании в различни страни - придобиват уникални възможности, които им позволяват да се съсредоточат върху определена технология и постоянно да правят иновации. Нито една страна или компания не може да доминира или монополизира цялата верига на доставки.
Според Асоциацията на полупроводниковата индустрия има повече от 30 вида специализирани категории полупроводникови продукти. Създаването на чип изисква до 300 различни компонента, които от своя страна се обработват от повече от 50 вида специализирано оборудване. Дори САЩ, лидерът в индустрията, не са в състояние да изградят изцяло местна верига за доставки на полупроводници. Макар да се говори, че Китай планира да похарчи 1,4 трлн. долара през следващите пет години, преследвайки тази цел, шансовете за успех са малки.
Целия материал четете на сайта www.investor.bg