Китай ще разреши на компаниите от огромната стоманодобивна индустрия да увеличават емисиите си в продължение на още 5 години. Това доведе до рязко поскъпване на желязната руда и беше разчетено от инвеститорите като сигнал за подновена подкрепа за икономиката, предава Bloomberg.
Производството на стомана представлява около 15% от въглеродните емисии в Китай. В понеделник правителството определи 2030 г. като нов краен срок за върхови нива на емисиите в сектора, като предходната цел беше 2025 година. Това е още един признак, че Пекин нагажда своята стратегия за климата на фона на миналогодишния скок в цените на суровините и ще подкрепя икономиката си независимо от завишените емисии.
„Това е голяма корекция на графика, която дава повече място на стоманодобивния сектор да достигне пиковите емисии по един планиран начин“, казва Си Сианчун, анализатор в компанията за проучвания Mysteel. Бързането за постигане на въглеродните цели може да доведе до „непоносими икономически разходи“, допълва той.
Новата политика е още един знак, че Пекин нагажда траекторията на своите планове за декарбонизация, за да гарантира, че индустриалните промени няма да доведат до вредна инфлация или недостиг. Президентът Си Дзинпин каза миналия месец, че целите за климата не трябва да компрометират доставките на стоки, които „осигуряват нормалния живот на населението“.
Желязната руда надхвърли границата от 150 долара за тон отчасти заради по-големите очаквания за изграждане на повече инфраструктура, която да смекчи икономическото забавяне на Китай. Засилената строителна дейност обикновено означава по-голямо производство на стомана, което от своя страна повишава търсенето на желязна руда, но означава и повече парникови газове.
Трицифрена цена
Суровината за производство на стомана поевтиня през ноември, но възстанови повече от 70% от срива поради очакванията за по-стабилен растеж през 2022 г. Пекин вече предприе редица мерки – включително намаляване на лихвените проценти и ускоряване на инфраструктурни проекти, с които цели да ст абилизира икономиката, разтърсена от жестокия удар на имотния пазар и постоянни огнища на коронавирус.
Промяната в политиката може да изложи на риск общата цел на Китай за достигане на пикови емисии до 2030 г., според Ли Шуо, анализатор от Greenpeace East Asia. Традиционните сектори като стоманата ще трябва да достигнат своя пик много по-рано, за да се освободи място за сектори като транспорта, които все още се развиват, казва той.