Финансовата крепост на Путин притъпява ефекта на евентуални санкции

Русия е много по-добре подготвена за санкциите, отколкото през 2014 г., поне що се отнася до макропоказателите

18:00 | 4 февруари 2022
Обновен: 19:10 | 4 февруари 2022
Автор: Зорница Крушарска
снимка: Bloomberg LP
снимка: Bloomberg LP

Президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че планираните санкции, ако Русия нахлуе в Украйна, ще имат "опустошително въздействие" върху нейната икономика. Но след като Кремъл прекара последните осем години в подготовка за нови санкции, икономистите казват, че болката може да не е толкова силна, колкото се опасяват някои, пише Bloomberg

Разглежданите мерки, които включват ограничения върху възможността на големите банки да използват долари и евро, както и ограничения върху държавния дълг и достъпа до американски технологии, биха били най-тежките след първата вълна от ограничения, наложени на Русия през 2014 г. след анексирането на Крим.

Тогава Русия изпадна във финансова криза. Рублата загуби половината от стойността си, резервите на централната банка намаляха със 130 млрд. долара, а икономиката изпадна в рецесия.

Този път, според икономисти, обсъжданите от САЩ и техните съюзници мерки ще засегнат валутата, ще стимулират инфлацията и ще накарат инвеститорите да избягат, но това може да не е достатъчно, за да предизвика същите сътресения. Освен подготовката на Кремъл, голяма разлика е, че цените на петрола, основният износ на Русия, сега се повишават, а не се сриват, както през 2014 г.

„Русия е много по-добре подготвена за санкциите, отколкото през 2014 г., поне що се отнася до макропоказателите", казва Наталия Лаврова, главен икономист във финансовата група BCS в Москва.

"Държавният сектор е готов, а финансовата възглавница е голяма.При всички сценарии, освен при най-крайните, икономиката ще продължи да расте, макар и с по-бавни темпове и с по-висока инфлация”, каза тя.

Руски официални лица твърдят, че нямат намерение да нахлуват в Украйна, но Москва отхвърли исканията на Запада да спре с увеличаването на числеността на над 130 000 военнослужещи по границата с Украйна. След като тази седмица президентът Владимир Путин изрази надежда за дипломатическо решение, инвеститорите започнаха предпазливо да се връщат към руските активи.

Публично Кремъл заявява, че е загрижен за риска от санкции и е предприел стъпки за ограничаване на евентуалното им въздействие. Путин неведнъж се е заричал, че заплахата от нови ограничения няма да промени външната му политика. За момента Кремъл изглежда уверен, че ограниченията, които ще засегнат руския енергиен сектор или други ключови експортни продукти, ще бъдат твърде разрушителни за световните пазари, за да представляват реална заплаха.

"Най-вероятните санкции върху инвестициите, банковото дело и търговията ще причинят сериозни финансови проблеми, но ще ограничат икономическите сътресения, докато текат петролните и газовите потоци. При по-крайните сценарии Русия ще понесе много по-тежка цена, която ще бъде непосилно висока за Европа", казва Скот Джонсън от Bloomberg Economics.

Все пак западните официални лица казват, че рискът от санкции остава. Не е ясно какъв би бил отговорът, ако Русия се насочи към Украйна по по-малко драматичен начин от тотално нахлуване.

Резервите на централната банка са близо до рекордните 634 млрд. долара благодарение на политиките, които запазиха голяма част от неочакваните приходи от петрола във фонд за черни дни. Бюджетът е с излишък от 0,4% от БВП през миналата година, а държавният дълг от 18% от БВП е сред най-ниските сред големите икономики. Москва намали зависимостта си от долара в търговията и транзакциите и изгражда собствени алтернативи на доминираните от САЩ платежни системи.

Отчасти благодарение на тези защитни мерки, икономистите твърдят, че вероятните санкции ще свалят рублата с до 20% спрямо долара, ще подсилят и без това високата инфлация и ще наложат повече увеличения на лихвените проценти от страна на Централната банка на Русия, както и евентуална интервенция в подкрепа на финансовите пазари и санкционираните банки.

"Ако приемем, че няма директна забрана за износ, увеличаването на натиска на санкциите ще има непряк ефект върху икономиката, тъй като от 2014 г. насам са в сила значителни финансови ограничения", казва икономистът от Sova Capital Артем Зайгрин. Това би могло да намали годишния растеж с малко повече от приблизително 0,2 процентни пункта заради санкциите от 2014 г.

Според Лаврова от BCS при един по-мек сценарий, при който санкциите засягат само вътрешни лица в Кремъл и някои държавни структури, рублата ще спадне с около 6%, инфлацията ще се повиши леко, а икономиката ще нарасне с 2,4% през тази година, което е с 0,2 процентни пункта по-малко от базовата прогноза. Според нея по-широките ограничения ще засегнат по-силно рублата и ще намалят растежа до 1,4%.

Според нея само при най-крайния сценарий, който включва строги ограничения върху дълга и банките, както и изключване на Русия от системата за финансови комуникации Swift, икономиката ще изпадне в рецесия през тази година.

В противен случай налагането на най-строгите санкции на всички 12 най-големи търговски банки в Русия "може да доведе до повторение на кризата от 2014 г. с по-трудни и дългосрочни последици", смята икономистът от Росбанк Евгений Кошелев. 

Според икономисти с течение на времето ограниченията на достъпа до финансиране и технологии ще влошат още повече и без това влошените перспективи за растеж на Русия.

"Средносрочно до дългосрочно въздействие, което ще доведе Русия до финансова и икономическа автаркия, а цената за икономиката и за всеки отделен човек е огромна", заяви Елина Рибакова, заместник главен икономист в Международния финансов институт във Вашингтон. "Потенциалният растеж ще бъде много по-нисък без взаимодействие със света."

Ето някои от основните видове санкции, които се разглеждат, и тяхното вероятно въздействие.

Държавен дълг

Най-лекият вариант би забранил на инвеститорите да купуват облигации на вторичния пазар (САЩ наложиха ограничения на първичния пазар през 2021 г.), а по-драстичните варианти биха могли да ги задължат да се откажат и от вече притежаваните облигации. Макар че тези стъпки биха разтърсили пазарите, те не биха били твърде голяма тежест за финансите на Русия, тъй като правителството има бюджетен излишък и не разчита на заеми, за да плаща сметките си.

Дмитрий Долгин от ING Eurasia заяви, че забраната за нови покупки би струвала на Русия до 10 млрд. долара приток на капитали годишно и би понижила курса на рублата с няколко процентни пункта. Принудителна продажба на съществуващи облигации също така вероятно ще наложи централната банка да се намеси, за да стабилизира пазарите, тъй като рублата ще спадне по-рязко.

В по-дългосрочен план бюджетът на Русия би могъл да бъде подложен на по-голям натиск, ако се наложи да поддържа продължителна военна операция или да увеличи значително финансовата подкрепа за Украйна, в случай че организира превземането на властта в Киев от проруско правителство.

Банки/финансов сектор

Подлагането на държавните и други големи банки на ограничения върху възможността им да използват кореспондентски сметки в американски институции "ще ги откъсне от доларовата система", казва Иван Тимофеев, специалист по санкциите в Руския съвет по международни въпроси. "Това е по-сериозна заплаха от гледна точка на възможните вреди, отколкото дълга".

Включването на отделни институции в най-рестриктивния списък на SDN би било още по-болезнено, каза той, като отбеляза, че банките извън САЩ също могат да последват примера и да замразят изцяло засегнатите субекти. 

Русия е разработила алтернативи на базираната на долара финансова система, включително собствена мрежа за обработка на информация за трансакции по подобие на Swift и директни връзки с банки на места като Китай. Но според централната банка тя все още разчита на долара за 55% от износа си и на еврото за още 29%.

Технология

Русия вече е изправена пред ограничения на достъпа до голяма част от американските технологии, които биха могли да бъдат полезни за военните. По-широките ограничения в потребителската сфера могат да принудят руснаците да преминат към китайски и други телефони.

"Забраната на чиповете и чувствителните технологии ще впечатли някои хора във властта", казва Карен Казарян, генерален директор на Института за изследване на интернет. "Подобен ход би принудил Русия да ускори програмите за заместване на вноса и би означавал повече държавни пари за неконкурентоспособни отрасли."