Европейските петролни компании смятат да инвестират неочаквано голямата си печалба от 2021 година за всичко друго, но не и петрол. Обичайно, голяма част от приходите в сектора се влагат за дългосрочни инвестиции и увеличаване на добива на нефт и природен газ. Това важи с особена сила за ситуация като сегашната след като дейността в сектора се сви значително през миналата година, пише Investor.bg.
Сега обаче петролните гиганти се се готвят за мащабна промяна и се насочват към нисковъглеродната енергетика и възобновяеми енергийни източници.
Европейските компании започнаха да се отказват от нови инвестиции в изкопаеми горива под натиска на своите акционери, активисти и националните правителства, макар че цените на петролните пазари вървят нагоре и печалбите растат. Търсенето на изкопаеми горива скоро няма да стихне, посочва още анализатори.
През 2021 година Shell например продаде своите активи в един от най-перспективните райони в САЩ - Пермския регион, за сумата от 9,5 млрд. долара. Компанията обеща да отдели 7 млрд. долара от тях за своите инвеститори.
Според анализи през 2022 година европейските компании ще раздадат рекордни дивиденти в размер на 54 млрд. долара.
Инвеститорите в петролните гиганти в САЩ също не крият своите апетити към повече дивиденти, но компании като Exxon Mobil и Chevron на този етап не планират да изоставят своите петролни и газови проекти. В допълнение и от Белия дом призоваха за увеличаване на добива, за да бъдат ограничени високите цени на енергията и обуздана инфлацията. Все пак двете най-големи петролни компании планират да дадат на своите акционери общо 30 млрд. долара под формата на дивиденти.
Инвестициите в петролните проекти на петте най-големи европейски компании в сектора - BP, Shell, Total Energies , Equinor и италианската Eni, намаляват и очакванията са добивите им да се свият с 15% до 6 млн. барела на ден до 2030 година. Преди това обаче, през 2025 година, ще бъде достигнат пикът на добива на петрол от европейските компании - 7 млн. барела на ден, пише още Ройтерс, цитирайки данни на Bernstein Research.
В същото време американската Администрация за енергийна информация (EIA) прогнозира, че пикът на потреблението на петрол в световен мащаб ще бъде именно през 2030 година. Но британската BP посочи, че към тази дата ще добива с 40% по-малко петрол спрямо нивата през 2019 година. Shell вече съобщи, че пикът в добива е бил достигнат през 2019 година и няма да има повече ръстове.
На този етап е много трудно да се каже чия стратегия ще бъде печеливша, смятат анализаторите и допълват, че само времето ще покаже дали европейците бързат прекалено много да се откажат от изкопаемите горива.
Инвеститорите в петролния сектор на Европа са доволни от политиката на компаниите. Те приветстват смяната на фокуса и енергийната трансформация. Европейската петролна индустрия има голям принос в развитието на сектора, макар че Старият континент да не е богат на петролни залежи. Компаниите работят от десетилетия в Близкия изток и по сложни проекти за добив на петрол в крайбрежните райони. Част от тях са изисквали милиарди евро инвестиции.
На този етап потреблението на изкопаемите горива, особено на природния газ, не изглежда заплашено от енергийния преход и заявките за беземисионно бъдеще. Страни като Китай и Индия например са категорични, че ще използват природния газ, за да заместят много по-замърсяващия енергоизточник - въглищата.
През този месец и Европейската комисия ще даде най-накрая яснота дали ще признае за устойчива инвестицията в природен газ.
Но още преди това европейските петролни компании започнаха да се насочват към възобновяемата енергия, обещавайки че нисковъглеродният им бизнес ще донесе поне същите печалби, а дори и по-големи, от изкопаемите горива.
Такива настроения липсват в САЩ - Chevron и Exxon засега стоят далеч от зеления бизнес, коментирайки, че той не носи двуцифрения ръст на печалбите, очакван от инвеститорите.