Седмото издание на традиционния дискусионен форум, организиран от сп. Мениджър и Теленор България - Green Forum 2016, събра представители на властта и бизнеса, еко- и научни организации, специалисти по енергийна ефективност и управление на отпадъци, които се обединиха около идеята за развитие на все по-зелени градове в България. Te демонстрираха пред участниците във форума, че имат ясна визия и работят заедно за намаляване на въглеродни емисии, ефективно управление на отпадъци, дигитализация и други инициативи за създаване на условия за устойчиво развитие на градовете и опазване на околната среда.
„Законодателните политики у нас по отношение на управление на отпадъците са насочени най-вече към предотвратяването им, но и към насърчаване на повторното им усвояване, защото целите на европейско ниво до 2030 са да бъде постигнато 65% рециклиране на битови отпадъци и 75% рециклиране на отпадъци от опаковки”, сподели заместник-министър Николова и представи Националния план на действие за насърчаване на зелените обществени поръчки, целящ ускореното им навлизане у нас. „Вече има реално приложено облекчения по отношение на електромобилите, които са освободени от годишен данък, но процесите по развитие на зелените политики са бавни и скъпи и до голяма степен успехът им зависи и от промяната в поведенческите модели”, коментира тя.
Специалният гост-лектор на форума, Петер Еек, директор на дирекция „Управление на отпадъците“ към Министерство на околната среда на Естония, представи постигнатите резултати в тази посока в Талин. Столицата на Естония е на второ място сред всички европейски столици по отношение на разделното събиране на отпадъци с показател от почти 100%. „Имаме много по-либерален подход, като е дадена автономия на общините да организират обществени поръчки за събирането на отпадъците”, сподели г-н Еек. „Но таксите за ползване на сметищата дисциплинират бизнеса да се насочи към търсенето на устойчиви решения за кръгова икономика, с максимално оползотворяване на производствените отпадъци и основната концепция на националните политики за управление на отпадъците в Естония е „Сметищата са отживелица”, обобщи той.
Красимир Ненов, заместник-изпълнителен директор и търговски директор на КонтукГлобал Марица Изток 3, убеди участниците, че подобни успешни практики има и в България. „Един от отпадните продукти в работата на Марица Изток 3 е гипсът и ние намерихме голям европейски инвеститор и с негова помощ, бе изградено предприятие, което произвежда строителни материали от нашия отпаден продукт”, разказа г-н Ненов. „И освен екологичните ползи, по този начин създадохме и 100 работни места”, допълни той и призова институциите за повече предвидимост при изменение на регулациите за по-добро взаимодействие с бизнеса в съместното търсене на решения за устойчиво развитие.
Дискусията за дигитализация на бизнеса и услугите обедини Настимир Ананиев, председател на парламентарната комисия по транспорт и съобщения; Галя Маринова, председател на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори и Ясен Гуев, главен директор „Корпоративна политика” на Теленор България и председател на Зеления кръг от компании в България, които образно демонстрираха как цифровизацията ще промени изцяло начина ни на живот. „Мащабите и темповете на развитие на дигитализацията са наистина огромни, но на държавно ниво не се оценява правилно техния потенциал”, сподели г-н Ясен Гуев и отправи предизвикателство към другите участници в дискусията да коментират предвидените нови регулации, които да подпомогнат навлизането на дигиталните решения в обществения живот. „Нашият фокус в момента е да изградим централизирана структура за електронно правителство и първите стъпки вече са на лице – вчера Народното събрание прие закона на първо четене”, отговори г-н Ананиев и добави: “А основното ни предизивикателство е да успеем да покрием цялата страна и да обучи администрацията за работа в дигитализирана среда”. Неговите опасание бяха подкрепени и от г-жа Маринова, която подчерта, че въпреки че България е на първо място по високоскоростен интернет, е на едно от последните места по ниво на свързаност и това ще е една от основните пречки за успешното функциониране на електронното управление.
Главният архитект на София арх. Здравко Здравков постави началото на втория панел под наслов „Бизнесът – двигател на устойчиво развитие на градовете”, като представи пред участниците новата стратегия за развитие на столицата и по-специално плановете за промяна на моделите за придвижване и градски транспорт. „Към 2050 70% от населението ще населява големите градове. Тогава жителите на София най-вероятно ще наброяват над 4 млн. и затова трябва непрекъснато да работим за подобряване на инфраструктурата и за насърчаване на велосипедния транспорт, метро и пешеходтно придвижване”, сподели арх. Здравков.
„Темата за зеленото бъдеще на градовете е неразривно свързана с темата за управлението на отпадъци, тъй като всяка година генерираните от обществото и бизнеса отпадъци се увеличават с 10-12%”, посочи на свой ред Тодор Бургуджиев, изпълнителен директор на Екопак България. „Увеличаването на възможностите за рециклиране е част от кръговата икономика и води и до създаването на нови работни места”, допълни той и обобщи, че е оптимист за зеленото бъдеще, защото всяка година процентът на събиращите разделно се увеличава с 4%.
Франсоа-Ксавие Кованди, аташе по институционално и техническо сътрудничество във Френския институт, инж. Снежана Семова, управител на „Сен Гобен констракшън продъктс България”, Александър Стоянов, ръководител на направление "Сградни технологии" в Siemens България и Мартин Крон, директор на фабриката на Нестле България за шоколадови продукти представиха плановете и основните иновативни направления, в които компаниите работят, за да превърнат българските градове в интелигентните градове на бъдещето.
Сред най-интересните практики бе представеният от инж. Семова иновативен подход – биомимикрия, прилаган от „Сен Гобен констракшън продъктс” за намиране на ефективни нови решения.
„Най-новите тенденции по света са да се търси устойчивото развитие чрез вече доказани модели, а какви по-успешни модели има от наложените в природата. Биомимикрията или копиране от природата, дава възможност за създаване на иноватични продукти на базата на нещо, което вече съществува в дивия свят. Реално ние може да копираме форми, процеси, системи и други”, разясни инж. Семова, представяйки реализирани продукти и такива в разработка в момента, които копират идеални решения от природата.