Затварянето на германските атомни реактори не обрича енергийния преход

Последните няколко месеца бяха същинско влакче на ужасите за енергийните пазари в Европа. Дори преди началото на зимата, трейдърите бяха изпаднали в паника, че континентът може да остане без природен газ преди настъпването на пролетта. Някои дори купуваха горивото на 10 пъти по-висока цена от средната през 2000 година, пишат Акшат Рати и Уил Матис за Bloomberg.

На фона на всичко това, Германия продължава да следва плана си да затвори почти половината от своите атомни електроцентрали, а останалите ще ги последват до края на настоящата година. Някои хора задават въпроса как страна, която иска да спре климатичните промени може да изкорени източник на енергия с нулеви въглеродни емисии, особено в период на недостиг на електроенергия. Други пък отбелязаха факта, че инвестициите на Германия във възобновяеми източници ще отидат на вятъра, ако тя запълни празнината оставена от атомните реактори с въглища.

Звучи скандално, нали? Не бързайте, призовава Никос Цафос, анализатор на климата и енергетиката в Центъра за стратегически и международни проучвания.

„Проблемът с климатичните промени може лесно да бъде решен, ако няма политически ограничения.“

Всеки един разумен климатичен план изисква чистата енергия да замени замърсяващите енергоизточници бързо, а същевременно мерките за ефикасност да намалят и общото потребление на енергия. На теория, това би довело до плавен спад в емисиите, както показват и научните модели. Но в действителност преходът ще е всичко друго, но не и плавен.

Още по темата

Няма зелен преход без тези метали

Енергийният преход може да принуди ЕЦБ да коригира инфлационните си прогнози

Зеленият преход вече подпомага акциите на развиващите се пазари

Разводът между Германия и атомната енергия започна през 2000 година, когато парламентът на страната гласува да прекрати зависимостта си от ядрените реактори. Опасенията бяха свързани с възприеманите рискове за околната среда от ядрените отпадъци и страховете за нова катастрофа подобна на тази през 1986 в Чернобил.

Тогавашният канцлер Ангела Меркел, която има докторантура по физика дори се опитва да намери начини да удължи живота на реакторите, но изпълнява обещанието си да не разрешава строежа на нови такива. Но гласоподавателите са против. През 2011, само няколко месеца след като цунами предизвиква аварията в японската атомна електроцентрала във Фукушима, парламентът приема решението за отказване от ядрената енергия с 513 гласа „за“ срещу 79 „против“. Много от хората, които подкрепят решението искат това да стане дори по-скоро.

Можеше ли Германия да намали въглеродните емисии по-бързо, ако беше дала шанс на атомната енергия? Без съмнение. Обединеното кралство например удължава живота на някои от своите ядрени централи и дори строи нови. Страната ще спре да използва въглища за производство на електроенергия през 2024, 6 години по-рано от целевата дата на Германия. Към момента Германия няма да постигне климатичните си цели за тази и следващата година.

Но не можем да очакваме хората винаги да взимат най-разумното решение.

„Страните трябва да отчетат много фактори когато решават по кой път да поемат към нетната нула. Тези фактори често не са само икономически,“ казва Алберт Чун, главен анализатор в BloombergNEF. “Няма само един единствен отговор и държавите трябва да намерят пътя въз основа на предимствата, които имат и влиянието на социалните фактори”.

Още по темата

ЕС вероятно ще включи газ и ядрена енергия в зелените списъци

Ядрена енергия - настроенията в Европа продължават да са на двата полюса

Германия може да се окаже в криза с излизането от ядрена и въглищна енергия

Отношението на Германия към ядрената енергия не ѝ отнема титлата на една от най-ясно ориентирани към опазване на климата държави. Политиките, които ускориха отказването от този тип енергия създадоха и условия за бързо развитие на възобновяемите енергийни източници.

Първата стъпка беше законът за Възобновяемите енергийни източници от 2000 година. Това е германската енергийна политика, която отпусна едни от най-щедрите субсидии за слънчева енергия. Те идват под формата на гарантирани цени за производство на енергия от соларни панели. Германците плащат милиарди чрез своите данъци, за да подпомогнат новата технология. Търсенето създава огромни компании за слънчева енергия, много от тях в Китай, които прогресивно свалят цената на технологията. (Китай също подпомага този процес със субсидии.) По този начин я прави и по-достъпна за целия свят.

„Политическият натиск за внедряване на закона за възобновяемата енергия през 2000 година беше пряко свързан с решението за затваряне на ядрените реактори,“ казва Симон Мюлер, директор на германския мозъчен тръст Agora Energiewende. “Историята на двата вида енергия винаги трябва да бъде разглеждана заедно.”

С други думи, без подкрепата на Германия за отказването от ядрената енергия, гласоподавателите вероятно нямаше да са склонни да поемат финансовото бреме на скъпата енергия от ВЕИ. Положителният ефект е, че днес цената на енергията от соларни панели (и ветрогенератори) може да е по-ниска отколкото генерираната от изкопаеми горива.

В крайна сметка нещата можеше и да не изглеждат толкова зле. Ако сравните енергоизточниците в Германия между 2010 и 2021 ще видите, че делът на атомната енергия е намалял наполовина, този на въглищата е спаднал, а на природния газ е останал непроменен. Делът на ВЕИ е нараснал повече от 2 пъти.

Много хора пропускат факта, че страните, които смятат да разчитат на ядрените реактори и в бъдеще не винаги се представят по-добре. И въпреки че през 2021 Германия е произвела с 60% по-малко ядрена енергия спрямо върховата стойност, във Великобритания този процент е 50, а в Япония – цели 87. Ако всичко върви по план, тя ще продължи да играе роля в енергийния преход на Великобритания и Япония. Германците са решили да поемат по друг път и вероятно ще платят за енергията, която трябва да подкрепи възобновяемите източници.

Още по темата

Преходът към нетни нулеви емисии ще струва по-малко от бездействието