Дългове, спад на раждаемостта и производителността, какво още ни очаква през 2022 г.

В продължение на повече 2 години пандемията пренарежда света в който живеем – тя не промени абсолютно всичко, но със сигурност ускори много тенденции като спада на населението и дигиталната революция. Ето как ще изглежда 2022 година през погледа на Рушир Шарма публикуван в сайта на Financial Times.  

Срив на раждаемостта

Двойките имаха предостатъчно възможности, но изглежда няма желание да родят деца в един блокиран свят. Намаляването на раждаемостта понижава световния икономически растеж и допълнително се забави по време на пандемията, включително и с особена сила в Китай. В дългосрочен план тази тенденция допълнително ще свие трудовата сила по света. Населението в трудоспособна възраст вече намалява в 51 държави, а през 2000-та година, техният брой е бил 17.  

Връх в Китай

Забавян от срива в раждаемостта, нарастващия дълг и намесата на правителството в множество сектори, Китай отчете 25% от световния растеж на брутния вътрешен продукт. Преди пандемията това число беше 30%. Все по-резкият завой на Китай от търговия към разчитане само на собственото си производство разхлабва връзките на страната с останалите икономики. Потчи 100%-ова преди 5 години, сега връзката между растежа на БВП в Китай и други развиващи се икономики почти не се усеща. Китай вероятно вече е достигнал своята връхна точка като двигател на растежа.

Дълговият капан

Глобалният дълг нараства непрекъснато от 40 години, но подхранван от правителствените разходи по време на пандемията, този темп значително се увеличи. В средата на 90-те години нито една държава по света нямаше съотношение между дълга и икономиката от над 300%. Сега, тези държави са 25, като сред тях са САЩ и Китай. Парите, които централните банки печатат продължават да раздуват капиталовите пазари и да задълбочават капана на дълга. И е очевидно, че обществата, които са пристрастени към дълга, трудно ще го намалят поради опасенията от фалити и прехвърляне на проблемите на други пазари.  

Този път няма да е като през 70-те

По-малко работници, повече правителствени разходи и нарастващ обществен дълг сочат към по-голяма инфлация, но вероятно не чак двуцифррена, както през 70-те години на 20-ти век, както се опасяват някои коментатори. Правителствените разходи би трябвало да намалеят през 2022 и технологичните промени да ограничават ръста на цените. По-големият риск са цените на активите. Капиталовите пазари достигнаха 4 пъти по-голям размер от световната икономика, а когато пазарите изпаднат в криза, след тях често следва дефлация.  

Зелената инфлация

Всеизвестно е, че борбата срещу глобалното затопляне повишава търсенето на еколкогични метали, като мед и алуминий; по-малко хора знаят, че зелените политики намаляват запасите от всякакви суровини. Инвестициите в мини и петролни кладенци рязко намаляха през последните 5 години. Резултатът е „зелена инфлация“ в цените на суровините, които отчетоха най-голямото си годишно поскъпване от 1973 година.

Парадоксът на производителността

Надеждите, че бързото разпространение на цифровите услуги по време на пандемията ще прекрати дългогодишния спад в растежа на глобалната производителност. Скокът през 2020 година се ограничи само до САЩ и намаля в края на 2021 г. Събраните до сега данни сочат, че служителите, които работят от домовете си прекарват повече време в работа, но създават по-малко. Това е парадоксът на производителността въпреки нарастващите технологични промени.

Локализация на данни

Вирусът удари свят, който все повече гледаше навътре и потоците на всякакви неща като търговия, пари и хора намаляваха, но не и данните. Трафикът в интернет през 2022 година вероятно ще надвиши общия трафик до 2016 година. За да не позволят на интернет да се развие отвъд техния контрол, властите блокират преноса на данни през държавните граници. Най-големите ограничения се налагат в страни като Китай, Саудитска Арабия и Индия.  

Малките балони издишат

Някои хора наричат настоящето епоха на „всякакви балони“, някои активи действително показват такива признаци – цените им се увеличават двойно в рамките на 12 месеца, а търговските обеми граничат с лудостта. Тези „малки балони“ обхващат криптовалутите, чистата енергия, технологичните компании без печалба и SPAC-компаниите. През миналата година всички те отчетоха поевтиняване от над 35% спрямо върховата си стойност, а това е граница отвъд която балоните се възстановяват трудно. Тук има и нещо положително: след подобни технологични балони като тези остават няколко оцелели компании с потенциал да станат гиганти.

Залез на дребните инвеститори

Индивидуалните инвеститори навлязоха уверено в 13-тата година на глобалния бичи пазар, а голямото им закъснение и вълнение често е признак, че партито е към края си. От САЩ до Европа, милиони хора отвориха търговски сметки за първи път и много от тях изтеглиха заеми, за да купят акции. Подобни мании рядко продължават много време, което значи, че дори ако капиталовият пазар като цяло не е застрашен, това не може да се каже за любимите имена на индивидуалните инвеститори.  

Физическата икономика

Нарастващото вълнение около Метавселената изглежда значеше край на физическата икономика, но цените казваха друго. Дигиталните поколения също имат нужда от физически домове. Търсенето от милениалите и поколението Z раздуха жилищните пазари през 2021 г. Бъдещите технологии не означават, че физическите ресурси стават ненужни. Електрическите автомобили изискват много повече мед от бензиновите. Зад всеки аватар стои човек, а недостигът на работа ръка увеличава заплатите дори за позиции, които са най-сериозно застрашени от автоматизацията, като шофирането на камиони. Реквиемът на физическото все още може да почака.