Хилядите страници банкови правила и директиви в Европа са станали толкова трудни за прилагане, че заплашват способността на регулаторите да очертават реалните рискове, които се натрупват в техните финансови системи, предупреждават шефове на отдели за финансов надзор, цитирани от Financial Times.
В отделни интервюта пред Financial Times, Мортен Балцерсен, ръководител на Норвежкия орган за финансов надзор и Йеспер Берг, неговият колега в Дания остро разкритикуваха дълбочината и сложността на банковите регулации.
„Финансовата криза от 2008 година наложи правилата да станат по-сложни, за да се премахнат вратичките в тях и да се справим с взаимосвързаността на финансовите институции. С времето обаче, тяхната сложност стана прекомерна,“ каза Балцерсен.
Берг пък заяви, че „правилата са твърде многобройни и създават риск да се объркате в детайлите, вместо да мислите какви са реалните рискове.“
Глобалните банкови регулации бяха пренаписани след световната финансова криза, основно чрез споразумението Базел III, което значително увеличи капиталовите изисквания и принуди регулаторите да бъдат много по-внимателни при наблюдаването на рискове. Последната версия на споразумението е с дължина 1626 страници.
В Европейския съюз има над 80 директиви за финансови услуги, които се прилагат и за членове на Европейското икономическо пространство, като Норвегия. Те включват няколкостотин страници предложения за узаконяване на мерките от Базел III.
В Еврозоната задачите по надзора се споделят между националните надзорни органи и Европейската централна банка.
Балцерсен е ръководител на норвежкия орган от 2011 и смята, че сложните банкови правила означават, че банките „разполагат с все по-малко ресурси за надзор, защото трябва да прекарваме много време, за да спазваме сложни закони и разрешаваме правни спорове относно регулациите“
Регулаторите рискуват да не успеят да идентифицират реалните рискове в националните финансови системи и пазари, защото следят за спазването на толкова много правила.
Предписателния характер на европейските регулации са оставили „все по-малко пространство“ за регулаторите, за да упражнят необходимия контрол чрез своя собствена преценка.
„Сложността се увеличи, но не и разумното съдържание,“ добави той. Мерки, като решението на ЕС да въведе облекчение за банките, които кредитират малки и средни предприятия е пример, че капиталовите изисквания „до известна степен се разводняват, което се отразява зле на финансовата стабилност.“
Берг казва, че неговата агенция с 400 служители не успява да упражнява надзор върху прилагането на сложните правила на ЕС и същевременно да изпълнява основното си задължение да предпазва датската финансова система.
Той смята, че до известна степен банките също са виновни за сложните правила, защото лобираха за допълнителни мерки, които да подпомогнат дейността им.
Датският надзорен орган е предприел „подход базиран на риска“ при който „не отменяме някои изисквания, но не ги прилагаме и следваме всички точки от изискването, ако не смятаме, че там няма опасност от натрупване на рискове.“ каза Берг.
„Подозирам, че повечето европейски надзорни органи и по-конкретно по-малките, са възприели подобен подход, а не са прилагали абсолютно всичко през последните години. За големите банки с активна международна дейност е много по-важно да са стриктни, отколкото за малките,“ добави той.
Част от оперативната тежест идва от решението на ЕС да прилага стандарта Базел за всички свои банки, а не само за по-големите, както правят в САЩ.
Изабел Вайан, директор отдел регулации и надзорни политики в Европейския банков орган, който създава единните правила за ЕС и Европейското икономическо пространство заяви, че като цяло не вижда проблем със „свръхрегулациите“. Все пак нейната институция полага усилия да направи правилата „по-лесно разбираеми и достъпни“ за по-малките банки.
Комисията по банков надзор Базел също преразглежда регулациите си, за да прецени дали може да ги опрости.
Член на Европейската комисия заяви, че сложността на регулациите „до известна степен е неизбежна“ като се има предвид колко сложен е станал финансовият сектор.
„Наясно сме се с административното бреме, което се свързва с регулациите, които трябва да бъдат възможно най-малки,“ е казал той. Но това е цената, която трябва да платим, за да сме сигурни, че финансовата система е стабилна. Европейската регулаторна рамка е обект на регулаторни проверки. Ако има нужда, правилата ще бъдат променени.