Германия се готви да се откаже от почти половината си капацитет за производство на атомна енергия преди края на годината, предава Bloomberg. Така страната допълнително затруднява европейската електропреносна мрежа, която вече се бори с една от най-тежките енергийни кризи в историята на континента.
Затварянето на Гроонде, Гундреминген Ц и Брокфорф е част от стратегията на властите за отделяне от атомната електроенергия. Така страната ще остане само с 3 АЕЦ-а, които ще бъдат затворени до края на 2022 година. Освен, че ще затруднят предлагането, тези мерки ще премахнат важен източник на нисковъглеродна енергия в страна, където въглеродните емисии се увеличават.
След аварията в АЕЦ Фукушима през 2011 година Германия решава да затвори всички свои реактори. По това време, страната е лидер в сферата на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), но процесът по затваряне я направи по-зависима от въглища за производство на електроенергия. Германия изостана в състезанието за нетни нулеви емисии, защото тряваше да направи огромни отстъпки на въглищното лоби, на противниците на ветрогенераторите и на производителите, особено от автомобилния сектор.
„Ако гледаме само емисиите, решението да се затворят атомните реактори преди да е изтекъл животът им винаги е будело недоумение,“ каза Ханс, Кьониг, ръководител проекти в Aurora Energy Research. “Винаги сме знаели, че ако затворим атомните електроцентрали ще трябва да увеличим генерацията на енергия от въглища и газ и така значително ще увеличим изпусканите емисии.”
Атомните електроцентрали са проектирани да генерират електроенергия 24 часа в денонощието и осигуряват важна мощност, когато няма вятър или слънце. И въпреки че от години се знае за затварянето и то няма да доведе до скок в цените, премахването на 4 гигавата базови мощности подчертава намаляващия резервен капацитет на страната. Това е една от причините за предстоящото поскъпване догодина: електричеството за доставка през 2022 е поскъпнало над 5 пъти от началото на тази година.
Моментът трудно можеше да е по-неподходящ. Цените на електроенергията са близо до исторически рекорди в цяла Европа и Германия трябва да разчита на производство от скъп газ и въглища в продължение на още близо 20 години преди и тези централи да бъдат затворени. Кьониг заяви, че удължаването на живота на атомните електроцентрали също не е вариант, защото в тях ще трябва да се инвестират стотици милиони евро.
Увеличената зависимост от изкопаеми горива допълнително увеличава емисиите и Германия не е единственият виновник за това. Няколко държави в Европа увеличиха производството на енергия от въглища в последните месеци, след като доставките на газ не успяват да отговорят на нарастващото търсене, а енергията от ветрогенераторите също не достига.
Германия възнамерява да се откаже от въглищата като източник на енергия до 2038, като употребата на лигнитни въглища ще намалее с близо 16% до 2024 година. До тогава, високите цени на въглеродните емисии и увеличаването на ВЕИ би трябвало да намали „значително“ производството на енергия на страната от въглища, според доклади на Международната агенция по енергетика.
Очаква се тази тенденция да обхване и други държави в Европа, но в краткосрочен план въглищата запълват недостига в предлагането. Една германска компания за комунални услуги отложи планираното затваряне на свой ТЕЦ с въглища за след края на 2022 година заради забавяне в изграждането на заместваща централа на газ на същото място.
Това донякъде ще облекчи ситуацията на пазара. Но няма да помогне на страната да достигне целите си за нетна нула.