Инвеститорите се готвят за значителен скок в доходността по световните облигации ден след заседанията на няколко от големите централни банки – въпросът не е дали, а кога, пише Financial Times.
След като подготвиха почвата за по-затегната парична политика през следващата година, инвеститорите предупреждават, че сегашните нива на доходност на облигациите изглеждат прекалено ниски, в случай че централните банки трябва да ускорят темпа на увеличаване на лихвите, за да подкрепят борбата срещу инфлацията.
Английската централна банка шокира пазарите в четвъртък с първото повишение на лихвите си от 2018 година, докато Европейската централна банка потвърди, че лихвите ще останат ниски, но увеличи очакванията за инфлация. В сряда пък Федералният резерв намекна, че очаква да 3 покачвания на лихвите през 2022 година.
„Преминаваме в режим на затягане, а това не е добре за доходността – нито по краткосрочните, нито по дългосрочните облигации,“ казва Марк Холман, изпълнителен директор на TwentyFour Asset Management, базирана в Лондон инвестиционна компания, която специализира в активи с фиксирана доходност.
С последните заседания по паричната политика, водещите централни банки заложиха авторитета си на борба с инфлацията, защото рисковете от нарастващите цени, поне за сега надвишават заплахата от допълнителни ограничения предизвикани от Covid. Това е важно послание за основните пазари на суверенни облигации след заседанията през седмицата.
Пазарът на ценни книжа е готов за настъпателно настроен Федерален резерв и трейдърите продадоха популярните облигации, които зависят от изправянето на кривата на доходността след коментарите на Пауъл. Това предизвика лек спад в доходността на облигации чувствителни на паричната политика, докато инвеститорите отново започнаха да продават дългосрочните облигации. Доходността по 30-годишни американски дългови книжа беше непроменена на ниво от 1,85%, след като в четвъртък за кратко надмина 1,9%.
„Мисля, че Фед изостава от кривата“, казва Стейси Чен, портфолио мениджър в Brandywine Global Investment Management. “Мисля, че дори трябва да увеличат лихвите 4, а не 3 пъти. Но като гледам кривата на форуардните лихвени суапове, изглежда някои инвеститори вече са включили в оценката понижаване на лихвите след 2, 3 или 4 години. Пазарите не са уверени, че икономиката може да се справи с по-настъпателни ходове от Федералния резерв.”
На практика Фед не увеличи броя на лихвените повишения, които очаква, просто изтегли датите по-рано.
Доходността по 10-годишните британски облигации остана без промяна за облигации с всякакъв матуритет след изненадващото решение на Английската централна банка. В същото време, почти всички трейдъри очакват увеличение на лихвите до 0.5% по време на заседанието през февруари.
Те очакват и че централната банка ще увеличи основната си лихва до 1% до август, а не през ноември. Според ценовите движения при форуардните сделки, лихвите ще достигнат връхната си точка на ниво от 1.125% в средата на 2023 и след това ще спаднат с около 30 базисни пункта през следващите 18 месеца.
Неудобна промяна
В Европа, доходността по 30-годишните германски облигации спадна са 2 базисни пункта до 0,02% след като ден по-рано за първи път надмина 0 от края на ноември.
Паричните пазари продължават да очакват, че до 2023 ще има покачване на лихвите с 10 базисни пункта. Ако рисковете от покачване за инфлацията, които ЕЦБ прогнозира се реализират, има предостатъчно място за пазарите да увеличат залозите си за по-затегната политика.
„Европейската централна банка беше принудена от инфлацията да направи този неудобен за нея завой на политиката си. Сега единствената задача на банкерите остава да запазят контрол над дълговите пазари достатъчно дълго и да се надяват, че политиците се справят с безбройните структурни проблеми в еврозоната. На практика ЕЦБ е в капан,“ казва Джеймс Ати, инвестиционен директор в Aberdeen Asset Management.
За разлика от останалите парични регулатори, днес Японската централна банка обяви, че ще продължи свръх разхлабената си парична политика заради ниската инфлация в страната.
Гуверньорът на банката Курода заяви, че иска целта за инфлация да остане 2% и че затягането от другите централни банки няма да се отрази на техните планове. Доходността по 10-годишните облигации остана почти непроменена на ниво 0.045%.
Основният въпрос през 2022 е дали властите успеят да запазят контрол над облигационните пазари докато затягат политиката. Но това не е единствената последица от техните действия.