Как британска банка не забеляза изпирането на 365 милиона през нейни клонове

Гледката на хора носещи черни чували за смет със сумата от 700 000 лири през търговски център в Западен Мидландс към клон на NatWest е само един от предупредителните сигнали, които британската банка е пропуснала и не е успяла да предотврати предполагаема схема за изпиране на 365 милиона лири, пише Financial Times.

В рамките на 5 години, Fowler Oldfield, търговец на злато с очакван годишен оборот от 15 милиона лири е депозирал 365 милиона лири в NatWest —264 милиона от тях в брой.

Някои от депозитите са необичайно големи – 42 милиона в брой са внесени в клон в Саутхол между 2015 и 2016; 750 000 лири са оставени в Халифакс само за 3 дни.

А в клона на NatWest в търговския център в Уолсол, където са били внесени 6,6 милиона в брой, включително 700 000 на 14 септември 2015, там чувалите с пари буквално са се късали от тежестта на банкнотите и служителите на клоновете е трябвало да ги прехвърлят в по-здрави чували. Това са част от показанията чути по време на изслушване на съда в Саутуарк. Парите са запълнили изцяло 2 от сейфовете на банката.  

„Хора са носили черни чували пълни с пари по улиците,“ каза Клер Монтгомъри, прокурор в Органа за контрол на финансово поведение.  

Въпреки това, NatWest не е подавала Доклад за подозрителна дейност в Националната агенция за престъпления преди 2016, когато от полицията в Йоркшир започват да разследват Fowler Oldfield.

Британското правителство е мажоритатен собственик на NatWest, а тази седмица банката плати глоба от 264,8 милиона лири за нарушаване на правилата срещу пране на пари между ноември 2012 и юни 2016 година. Това решение е първият случай, в който е издадена осъдителна присъда от Органа за контрол на финансово поведение по закон срещу прането на пари.  

„NatWest е отговорна за голям брой пропуски в начина по  който е наблюдавала и контролираната трансакциите, които очевидно са били подозрителни,“ каза Марк Стюарт, директор по прилагането на правила и надзор на пазарите във финансовия орган. Той добави, че действията на банката са отворили широко врата за пране на пари“.

Единадесет души са се признали за виновни по престъпления за пране на пари затова, че са пренасяли пари в офиси на Fowler Oldfield, а още 13 са с повдигнати обвинения.

Това дело подчертава решителността на Органа за контрол на финансово поведение да овладее вълната от мръсни пари, за която се смята, че струва на британската икономика 100 милиарда лири всяка година и повдига сериозни въпроси за способността на банките да спрат такива измами.  

Пропуснати предупредителни сигнали

Fowler Oldfield става клиент на банка NatWest през 2011. От края на 2013, най-малко в 50 клона в Обединеното кралство започват да се внасят депозити за милиони лири в брой, като в един момент те достигат до 1,8 милиона лири дневно.  

Служителите в клоновете, които е трябвало да обработват депозитите са докладвали своите подозрения на колегите си. Общо 11 международни сигнала са били подадени, а автоматизираната система на NatWest срещу пране на пари е била задействана 10 пъти. Но органите на банката не са предприели никакви действия. Дори в клона в Уолсоу, служителите са възнамерявали да подадат международен сигнал, но в крайна сметка не са го направили.

Много от депозитите в това дело са били направени през машините в клоновете за „бързи операции“. Те не изискват взаимодействие със служителите на банката, въпреки че този метод е бил определен като тревожен в доклада от 2015 година на британското правителство за оценка на националния риск от прането на пари.

Паричният център на NatWest в град Вашингтон, североизточна Англия е подал сигнал, след като банкнотите не са преминали теста за мирис. Служителите са усетили, че понякога „от банкнотите се носела силна миризма на мухъл, която показва, че са били съхранявани дълго на едно място, а не са били използвани за разплащания.“

Мениджър, който е бил пред пенсия в паричния център на NatWest в Бейсингстоук, Хемпшър е разказал подозренията си на своя мениджър за „възможно най-голямата схема за пране на пари, която е виждал през живота си“. Но от банката са преценили, че не е имало достатъчно обяснения.

В процесите на NatWest е имало значителни пропуски. Първо, автоматизираната система за наблюдение на трансакциите неправилно е определила някои парични депозити като чекове, които имат по-нисък риск от пране на пари. Банката не е определила Fowler Oldfield като високорискова в продължение на 2 години. Единственият Доклад за подозрителна дейност е бил свързан със сметките на доставчик за удължители за коса, който е получил около 387 000 от Fowler Oldfield.  За самия търговец на злато не е бил подаван такъв сигнал.  Вътрешните сигнали са били разследвани в офис в Хертфордшир, където част от служителите са били неопитни и са искали да приключат случаите в рамките на 30 дни, по данни на съда.

Съдия Сара Кокрил, която осъжда NatWest отбелязва „крещящите пропуски“ в системите банката и казва, че без тях „парите на практика е нямало да могат да бъдат изпрани.“

Джон Келси Фрай, който защитава банката е казал пред съда, че тази дейност „не е останала незабелязана от служителите, но качеството и адекватността на контрола е отделен въпрос.“

Роджър Маккормик, старши научен сътрудник в училището по бизнес Бейс каза: „Тревожно е, че дори толкова сложен набор от процедури срещу пране на пари може да се провали, ако липсва здрав разум на ниво персонал и явна неспособност да се действа ефективно срещу нещо, което изглежда като очевиден сигнал за нередности.“

Случаят подчертава и липсата на сложност в някои финансови престъпления: „Абсолютният непукизъм на хора, които са били склонни да внасят толкова големи суми пари за изпиране в банков клон в найлонови чували ни напомня, че голяма част от престъпленията стават пред очите на всички,“ каза Марк Мълън, главен изпълнителен директор на Atom Bank.