Недостигът на електроенергия в Европа подлага на натиск бюджетите на правителствата, които увеличават разходите си, за да помогнат на компании и потребители да поемат удара на по-високите цени за отопление и електричество, предава Bloomberg.
Рекордните цени на тока бързо се превърнаха в едно от най-сериозните политически предизвикателства за континента. В четвъртък лидерите на ЕС ще се съберат, за да обсъдят проблема и възможните му решения.
От 27-те членки на блока, 20 предприеха действия и смекчиха удара за най-уязвимите потребители и домакинства, като най-ефективният начин за това е чрез данъчни облекчения, по данни на Европейската комисия.
Помощта включва подкрепа на доходите, ваучери и други ограничени във времето инструменти, които ще надминат 3,4 млрд. евро и ще намалят сметките за електроенергия за около 41 млн. потребители и 7,6 млн. малки компании. Това показва документ изпратен до правителствата преди заседанието в четвъртък.
Италия например ще задели допълнителни 1,8 млрд. евро за защита на потребителите. Общите въведени и планирани мерки от европейските държави ще достигнат десетки милиарди евро, според брюкселския мозъчен тръст Брюгел.
„Това е значителна подкрепа,“ казва Симоне Таляпиетра, старши научен сътрудник в Брюгел. „Подобни цифри подсказват, че тези мерки не са устойчиви за публичните финанси, че не могат да бъдат поддържани и ако тази енергийна криза продължи повече време, тя ще се отрази върху способността на правителствата да предпазват гражданите.“
В България програмата, която функционира от два месеца, предвижда директно подпомагане на бизнеса в размер на 55 евро за всеки мегаватчас използвана електроенергия през октомври и ноември. Общият размер на помощта може да достигне 450 млн. лв. Но за сега не се предвижда помощ за домакинствата . България е единствената страна в Европа с регулиран пазар за битовите потребители, където цените не са променяни от 1 юли 2021 година.
Рисковете за Европа се увеличават. Запасите от природен газ са на рекордно ниски нива за това време от годината, а Русия, която е най-големият доставчик на горивото продължава да трупа войски по границата с Украйна и заплашва да започне конфликт, който допълнително ще ограничи предлагането.
Един от заложниците на този конфликт е съдбата на спорния газопровод Северен поток 2 между Русия и Германия. Миналата седмица Полша заяви, че енергийният пазар ще остане волатилен докато проектът не бъде окончателно одобрен. Германският канцлер Олаф Шолц обеща да „направи всичко“м за да попречи на Кремъл да използва газовата връзка, за да намали потоците, които минават през Украйна.
Същевременно в Беларус назряват и други геополитически проблеми. Президентът Александър Лукашенко повтори заплахата си да спре газа, който преминава през страната му, ако Западът настоява със своите санкции заради спора с мигрантите.
По-дългосрочният план на ЕС да намали тежестта за потребителите и бизнесите вече е очертан – той предвижда по-строги правила за съхранение на енергийни ресурси, за да подсигури по-големи запаси за отоплителния сезон. А на по-късен етап и намаляване на вносните изкопаеми горива за сметка на местно произведени възобновяеми енергийни източници.
В момента бюджетите, които вече изтъняват заради Covid-19 може и да ограничат възможностите на правителствата да подкрепят гражданите.