Най-големият американски защитник на климата Джон Кери е в Европа и планира заедно с еко министрите от ЕС как да накара най-замърсяващите нации да се вземат в ръце и да предприемат мерки в посока опазване на околната среда. Изданието Politico съобщава, че решението, което Кери и компания са измислили е доста просто - да им платят, за да го направят.
Ако светът “иска да предотврати най-страшните последствия от климатичните промени,” казва Кери, реално основното предизвикателство е да бъдат променени икономическите политики в група определени страни, които не правят достатъчно, за да намалят парниковия ефект.
Джон Кери дори се осмели да ги назове директно: Китай, Русия, Индия, Бразилия, Мексико, Индонезия, Южна Африка и Саудитска Арабия.
Кери дори е дал специално интервю за Politico, малко преди да отпътува от Брюксел с влак. По-рано тази седмица в сряда той се срещна там с новия външен министър на Германия - Аналена Бербок, която е един от лидерите на партията на Зелените. Кери се срещна още с Урсула фон дер Лайен, европейския комисар по въпросите за Зелената сделка - Франс Тимерманс. Преди да отиде в Брюксел той беше в Лондон, където проведе разговори с председателя на конференцията COP26 Алок Шарма. Днес (петък) той ще се срещне в Париж с висши френски държавни служители.
Кери твърди, че фокусът в тези разговори е бил да се измисли начин, по който да се обединят приоритетите на богатите западни нации, които могат да стана донори на по-бедните нации, които разчитат на изкопаеми горива или изсичане на гори.
Но първо трябва да се разберат за парите.
“Очевидно ще трябва да се инвестират трилиони,” заяви Джон Кери. Те ще дойдат от различни източници, като те ще включват партньорства между богатите страни, банки за развитие, филантропии от частния сектор.
“В момента изглаждаме детайлите около различните опции. Искаме да бъдем много точни. Нищо от това не бива да са просто общи приказки. Трябва да бъде истинско и икономически издържано.”
Урсула фон дер Лайен написа в Twitter, че “идеята за големите корпорации” е да се създадат нови глобални инвестиционни програми, които ще служат като противовес на китайската инициатива “Един пояс, един път”. В случая тя визира наскоро стартирания проект на ЕС Global Gateway, плана на САЩ Build Back Better World, както и идеята на Великобритания Clean Green Initiative.
Шаблонът Южна Африка
Това е модел, който беше тестван в Глазгоу миналия месец. Франция, Германия, САЩ, Великобритания и ЕС се съгласиха да спонсорират Южна Африка с първоначални 8.5 милиарда долара, които да помогнат на африканската държава затвори топлоелектрическите централи, както и мините. От своя страна Южна Африка драстично повиши климатичните си цели преди COP26.
Кери заяви, че моделът Южна Африка е наистина много добър шаблон.
Тимерманс е казал пред Politico, че Индонезия и Индия също проявили интерес към такъв тип сделка.
Но позицията на Южна Африка е уникална. Финансовите проблеми на обществената енергийна компания Eskom означават, че тя има „уникален проблем“ за разрешаване, допълва Кери. „Всяка страна ще има свой набор от предизвикателства.”
Всяка една от сделките ще трябва да бъде строго индивидуална.
Към Китай, от друга страна, се подхожда по съвсем различен начин. Втората по големина икономика в света и най-големият замърсител е равен и съперник - Пекин няма как да бъде купен. Кери иска Китай да финансира секторите на възобновяемата енергия на други страни, но за сметка на това не покани Китай да участва в нито една от конкретните сделки, по които работят САЩ и Европа.
Отношенията между Пекин и Вашингтон са обтегнати. Отстъплението на администрацията на Тръмп по отношение на Парижкото споразумение кара Китай да се съмнява дали САЩ ще се придържат към подновените си ангажименти за климата, ако републиканец спечели президентството през 2024 г.
Но дори и Белият дом да смени стопанина си, каза Кери, „Не вярвам, че има президент, министър-председател, или който и да е финансов министър може да застане на пътя на това, което пазарът прави сега... Мисля, че всеки, който е сериозен, знае че тези неща се случват, тези инвестиции се правят, този преход се предприема. И не вярвам, че един политик може да обърне нещата.”