Заводската инфлация за ноември в Китай намаля след като беше достигнала 26-годишен връх през октомври и икономисти смятат, че това развитие ще позволи на властите да разхлабят паричната политика, за да компенсират част от спада в икономиката, предава Wall Street Journal.
Индексът на производствените цени за ноември нарасна с 12,9% спрямо година по-рано, като увеличението през октомври достигна 13,5%, което е най-бързия ръст от 1995 година, показват данни на Националното бюро за статистика. Икономисти анкетирани от Wall Street Journal очакваха покачването да бъде само от 12%.
Индустриалната инфлация в Китай остава завишена от май насам. Спадът от ноември показва, че мащабните усилия на Пекин да облекчи недостига на електроенергия и крутите мерки срещу спекулациите в сектора на суровините започват да намаляват ценовия натиск за заводите.
„Рязкото поскъпване на въглищата, металите и другите енергийни материали и суровини беше овладяно, поне за сега.“ Това заяви Дон Лиуан, старши анализатор в Бюрото за статистика.
Продължаващият натиск на заводските цени в Китай увеличи опасенията за финансовото състояние на производителите в страната, както и за ролята на страната в глобалния инфлационен натиск. Като допълнение към тези проблеми, задълбочаващата се криза сред големите строителни предприемачи доведе до рязко забавяне в сектора през последните месеци и също забави растежа.
В понеделник Китайската централна банка обяви, че ще понижи коефициента на задължителни резерви на банките, което ще влее около 188 милиарда долара във финансовата система и ще освободи средства за кредитиране. Властите обещаха, че няма да наводнят икономиката със заеми, но много икономисти разчетоха действията като начало на цикъл на разхлабване.
Същевременно, индексът на потребителските цени в Китай през ноември нарасна с 2,3% на годишна база. Темпът надвишава ръста от 1,5% през октомври и за първи път надминава 2% от над 1 година.
До голяма степен ускоряването на потребителската инфлация се дължи на цените на храните, които нараснаха с 1,6% на годишна база през ноември, след като спаднаха с 2,4% през октомври, посочиха от Бюрото за статистика. Най-голямо поскъпване се наблюдава при пресните зеленчуци, а свинското спря да поевтинява заради пониженото предлагане.
Реалното поскъпване е по-малко от прогнозата за 2,6%, което показва потиснато търсене. Отчасти то се дължи на строгите ограничения срещу Covid-19, които Китай продължава да налага и които влияят върху потребителските нагласи.
Новият щам Омикрон отново разпали страхове от нарушаване на производството в заводите и нови затваряния, въпреки че поне за момента, ефектът от новия щам върху китайската икономика е ограничен.
През първите 11 месеца от годината, потребителската инфлация е нараснала с 0,9% на годишна база, което е много под годишната цел на Пекин за 2021 г. от около 3%.
Пандемията накара много от централните банки по света, включително в САЩ да нормализират паричната си политика и да понижат стимулите, които осигуряваха от началото на пандемията. Много икономисти обаче смятат, че Китайската народна банка може да прибегне към нови мерки за разхлабване, защото се очаква инфлацията да намалее през следващите месеци.
Анализатори от Goldman Sachs очакват потребителската инфлация в КИтай да остане стабилна, а производствената да намалее допълнително в следващите месеци.