Водещият европейски финансов надзорен орган готви по-строги регулации за банките, които кредитират агресивно частен капитал и ще поиска от тях да заделят повече собствен капитал за такива сделки. Така им се пада, когато не се вслушват в съвети, пише колумнистът на Bloomberg за банките и финансите Пол Дж. Дейвис.
Европейската централна банка (ЕЦБ) все повече се тревожи за подкрепените от ливиръдж заеми, които се създават от банките, за да финансират изкупувания и дивиденти. Андреа Енрия, председател на надзора в ЕЦБ, предупреди банките през юли, че ще използва всички инструменти, които може, за да намали рисковете на този пазар. Сега има твърдения, че кредитори като Deutsche Bank и BNP Paribas може да се сблъскат дори с ограничение на размера на заемите, които могат да имат в балансите си. В действителност обаче капиталовите изисквания са най-добрият начин да се промени това поведение.
Изкупуванията бележат огромен скок и от началото на годината образуват близо 20% от глобалните сливания и придобивания. Нещо повече, собствениците на фондове за частен капитал взимат рекордни суми, за да си изплащат дивиденти от компании, които вече притежават. Обезпечените с ливъридж кредити за 1,4 трлн. долара в САЩ и Европа през 2021 г. вече задминават цялата сума от 2007 г. - пикът преди финансовата криза през 2008 г., сочат данни на Bloomberg. До края на годината емитирането може да се доближи до рекорда от 2017 г.
Компаниите, притежавани от фондове за частен капитал, също взимат повече заеми спрямо печалбите си. И именно този факт наистина дразни надзорните представители на ЕЦБ. Те издадоха насоки през 2017 г., според които заемите, които обременяват компании с общ дълг по-голям от шест пъти печалбата им преди лихвите, данъците, обезценяването и амортизацията, трябва да са много редки.
Банките категорично пренебрегнаха този съвет. Повечето сделки, осъществени от европейски банки, са над това съотношение, разкрива ЕЦБ.
Надзорниците могат да направят насоките по-строги, но истината е, че е трудно да контролираш този вид дейност директно, както американските регулатори осъзнаха преди няколко години. През 2014 г. Федералният резерв въведе правила върху съотношението дълг/печалба за заемите за частен капитал. Банките трябваше да ги изпълнят или да обяснят на регулатора защо ги нарушават. Разговорите бяха болезнени и големите банки като цяло се отдръпнаха от агресивното кредитиране.
Сделките обаче все пак се осъществиха – просто от други. По-малките банки и небанковите институции, които не бяха регулирани от Фед, вместо това сключиха тези сделки: институции като Jefferies Financial Group или подразделения за капиталовите пазари на фондове за частен капитал като KKR & Co. Нещо повече, тези по-малки компании получиха финансирането, от което се нуждаеха за тези заеми, от същите тези големи банки, които самоограничиха кредитирането си, сочи проучване на Федералния резерв на Ню Йорк. Разбира се, подобен аутсорсинг може да се случи какъвто и подход да предприемат регулаторите. Това е проблем, за който ЕЦБ може би все пак ще се тревожи.
Капиталовите изисквания обаче са най-простият и бърз начин за влияние на банките, тъй като методите, използвани да се оценят, и начините, да се наложат, вече съществуват и са лесни за употреба.
ЕЦБ може да увеличи капиталовите изисквания, когато проучва вътрешните модели за риск на банките, ако вярва, че те използват твърде оптимистични допускания например. Deutsche Bank трябва да заложи повече капитал зад обезпечените с ливъридж кредити и други видове заеми тази година по същата причина.
Централната банка може да разгледа и резултатите от стрес тестовете и да добави капиталови изисквания, където смята, че дадена банка пропуска нещо в управлението на риска като цяло. Тя прави оценка на това всяка година за всяка банка в Процеса на надзорен преглед и оценка (SREP). Тази година SREP вече приключи и ще бъде публикуван следващия месец, но когато ЕЦБ започне този процес отново в началото на следващата година, може да направи кредитите обезпечени с ливъридж много по-голям фокус.
Ако все още има твърде много рисков дълг, създаден в цялата финансова система, регулаторите имат и т.нар. контрацикличен буфер, който могат да увеличат за всички банки в един и същ момент, за да дадат на индустрията допълнителна защита срещу загуби, когато икономиката тръгне надолу.