ЕЦБ не смята да увеличава лихвените проценти през 2022 г.

Кристин Лагард с изявление дни след официалната информация, че потребителските цени в еврозоната са скочили с 4,6% през ноември

14:11 | 3 декември 2021
Обновен: 17:17 | 3 декември 2021
Автор: Георги Карамфилов
Bloomberg LP
Bloomberg LP

Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че през 2022 г. най-вероятно няма да има покачване на лихвените проценти, но допълни, че ще действа бързо, за да контрира инфлацията, ако тя се покачи, пишe Bloomberg News. 

„Ако нашите прогнозни се сбъднат, ние няма да се поколебаем да действаме“, каза Лагард пред Reuters в интервю за уебкаст в петък.

Нейното изявление дойде само дни след официалната информация, че потребителските цени в еврозоната са скочили с 4,6% този ноември. Това е най-бързото покачване на потребителските цени от създаването на еврото като валута. Инфлацията скочи още по-бързо, до 6%, в Германия, която традиционно не е държава, податлива на инфлация.

Коментарите на Лагард следват рязка агресивна промяна от страна на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, който тази седмица заяви, че думата „преходна“ повече не се използва за описване на случващото се с инфлацията.

Днес Лагард описа скока в цените като временен и заяви, че не е особено удачно да се правят сравнения между инфлацията в Европа и тази в САЩ. Инфлацията най-вероятно ще забави своя ход следващата година, когато ефектите от намаляването на данъка върху продажбите през 2020 г. в Германия отслабне и натискът от високите разходи за енергия ще намалеят, каза тя.

Всеки пик в даден момент спада и ние очакваме точно това през 2022”, заяви Лагард. “Ние вярваме, че в момента се намираме в най-високата точка на този връх, но скоро ще започнем да слизаме надолу.” 

Говорейки самостоятелно, членът на Управителния съвет Клаас Нот каза пред холандския вестник De Financieele Dagblad, че не може да изключи увеличение на лихвения процент през 2023 г.

Тъй като повишението все още е малко, фокусът в краткосрочен план е върху срещата на ЕЦБ на 16 декември, която трябва да определи бъдещето на стимулиращите мерки и да представи актуализирани прогнози за икономически растеж и инфлация.

Нетните покупки по водещата програма на банката за 1,85 трилиона евро за изкупуване на пандемични облигации, известна като PEPP, трябва да изтекат в края на март - графикът, който Лагард обясни, остава в сила при настоящите условия.

Въпросът е какво ще се случи с отделната програма за закупуване на активи, след като PEPP приключи, особено след като здравните и икономически последици от варианта Omicron все още са до голяма степен неизвестни.

Предвид несигурността, Лагард каза, че предпочита да не поема дългосрочни ангажименти.

„Трябва да внесем яснота, защото в противен случай просто добавяме несигурност“, каза тя. „Има начини да изясним картината, без да поемаме дългосрочен ангажимент.“