Демократи и републиканци в САЩ искат от президента Джо Байдън дали да наложи дипломатически бойкот предстоящите през февруари Зимни олимпийски игри Китай, предава Politico. Байдън е изправен пред двупартиен натиск от Конгреса да не изпраща делегация до Китай на игрите през 2022 г., а бойкотът е част от годишен законопроект за политиката в областта на отбраната, който ще бъде гласуван в Сената тази седмица.
Политиците смятат, че целта е да се привлече вниманието към погазването на човешките права в Китай, включително това, което администрацията на Байдън характеризира като геноцид срещу религиозните малцинства в провинция Синдзян. Но лидерите на Камарата на представителите и Сената не са особено добре настроени към идеята за дипломатически бойкот на игрите като част от законопроекта за отбранителната политика - дори когато подкрепата за изпращане на подобно послание към Пекин и от двете партии нараства.
Очаква се Байдън да се вслуша в препоръката на своите съветници да забрани финансираното от правителството на САЩ пътуване до Китай за Олимпиадата, според материал на Washington Post от вторник. Администрацията на Байдън отказа да коментира темата.
Времето на конгресмените да приемат Закона за разрешение за национална отбрана изтича. Това е годишния законопроект за политиката в областта на отбраната, който през последните 60 години неизменно получава двупартийна подкрепа. И тъй като все още има няколко важни проблема, които не са решени, висшите законодатели не желаят да използват законопроекта за отбрана, за да направят смело изявление за Олимпиадата - въпреки широката подкрепа.
Тази седмица Сенатът ще започне да обсъжда Закона за политиката в областта на отбраната, който очертава военната политика и ще уважи искането на Байдън за допълнителна подкрепа от 25 милиарда долара към бюджета на Пентагона, които включват повече пари за противодействие на Китай. Но дебатът, който вероятно ще продължи и след Деня на благодарността, вече закъснява с месеци и преговарящите ще имат броени седмици, за да измислят компромисно законодателство, което ще направи спорни предложения, като бойкот на Олимпийските игри.
Тази динамика вероятно оставя окончателното решение за Олимпиадата на администрацията на Байдън, а не на Конгреса - въпреки че законодателите твърдят, че това би укрепило ръката му, ако имаше изрична подкрепа от Конгреса. Обявяването на дипломатически бойкот може да помогне на Байдън да смекчи местните критици, които казват, че президентът не постига особен напредък по ключови въпроси в сложните отношения между САЩ и Китай.
Байдън се срещна виртуално с китайския си колега Си Дзинпин в понеделник вечерта, но висш служител на администрацията каза, че Олимпиадата не била сред темите по време на продължителната дискусия. Предишни доклади показват, че Си е готов официално да покани Байдън да присъства на Игрите.
Идеята за дипломатически бойкот има широка подкрепа в Конгреса, от настроените войнствено към Китай републиканци до като говорителя на Камарата на представителите Нанси Пелоси.
В горната камара група от сенатори с разнородни идеологии внесоха поправка в законопроекта за отбраната, която ще наложи такъв бойкот, чрез спиране на парите, с които трябваше да се финансира пътуването на американски служители до Китай. Автори на изменението са републиканските сенаторите Мит Ромни и Тод Йънг и демократите Тим Кейн и Ед Марки. Тяхната поправка обаче позволява на държавния секретар да се откаже от забраната, ако прецени, че това „е в национален интерес“.
Ограничаването на официалното участие на САЩ в Олимпиадата е едно от редица предложения, които демократите и републиканците преценяват, за да накажат и да се изправят срещу Пекин заради нарушенията на човешките права, модернизацията на армията и възможността за нахлуване в Тайван.
Но някои законодатели поставиха под съмнение ефективността на подобно предложение. Пълният бойкот на Олимпийските игри обаче никога не е спечелил голяма популярност на Капитолийския хълм, тъй като законодателите внимават да не попречат на американските спортисти да се състезават в събития, за които се подготвят в продължение на години. Ромни, който ръководи Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити през 2002 г., подкрепя дипломатически бойкот и каза, че всякакви допълнителни дейстеия ще „постави огромна тежест върху“ атлетите, които „трябва да могат да се състезават в периода и на местата на които са очаквали.“
„Мисля, че спортистите трябва да се състезават“, каза Ромни пред репортери. „Бих искал да чуя химна на Съединените щати в Пекин“.
САЩ отдавна се опитват да постигнат напредък с Пекин заради отношението на страната към мюсюлманите уйгурски в провинция Синдзян - което администрацията на Байдън нарече геноцид - както и репресиите срещу Хонконг и Тибет.
„Възприятията са много важни за Китайската комунистическа партия“, каза Йънг. „Те се опитаха да създадат погрешното схващане, че са отговорен глобален играч.”
Вашингтон прибягва най-вече до икономически санкции по тези въпроси, без особени резултати, но един дипломатически бойкот може да лиши Пекин от пропагандната победа.
Лидерът на мнозинството в Сената Чък Шумър също настоява законодателството за конкурентоспособност на САЩ и Китай да бъде включено в по-широкия законопроект за отбраната, за да му помогне да премахне блокадата в Камарата на представителите.
САЩ и повечето други страни традиционно изпращат делегация от висши служители, за да присъстват на церемониите по откриването и закриването на Олимпиадата. За тях това е и потенциална възможност за дипломация - или неудобни снимки.
На Зимните игри през 2018 г. в Пьончанг, Южна Корея, вицепрезидентът Майк Пенс представляваше САЩ и беше седнал точно пред Ким Йо Джон, сестрата на севернокорейския диктатор Ким Чен Ун, по време на церемонията по откриването, но двамата не си говориха.