Основните спонсори на Зимните олимпийски игри в Пекин, като Visa, Coca-Cola, Airbnb и Omega, са подложени на натиск от правозащитници да използват своето влияние и да помогнат за решаване на проблемите с погазване на човешките права в Китай, пише Bloomberg.
Human Rights Watch, активистка група със седалище в САЩ, заяви, че през май е изпратила писма до всеки от водещите корпоративни спонсори. В тях е поставила въпроса за участието им в Игрите в Пекин, не е получила отговори от компаниите.
„Остават само три месеца до Зимните олимпийски игри в Пекин през 2022 г., но корпоративните спонсори не разкриват как използват влиянието си, за да се справят с ужасяващите проблеми с човешките права в Китай“, казва Софи Ричардсън, директор на програмата на Human Rights Watch за Китай.
„Спонсорите пропиляват възможността да покажат своята ангажираност към стандартите за правата на човека и вместо това рискуват да бъдат свързани с олимпиада, опетнена от цензура и репресии“, посочва тя.
Групата насочва вниманието на света към някои от най-известните потребителски марки в света, което е поредния знак за вълнението, което обхваща света преди Игрите. Активистите поставят неудобни етични въпроси пред правителствата, компаниите и спортистите по отношение на ангажимента им с Китай.
Правозащитни групи и някои западни политици използват ролята на Китай като домакин на международното спортно събитие, за да подчертаят нарушенията на човешките права и репресиите, включително срещу уйгурите в провинция Синдзян и закона за национална сигурност в Хонконг. Има дебат дали мащабен бойкот на игрите би бил ефективен инструмент, който ще накара Китай да промени отношението си към уйгурите и други малцинствени групи.
Все пак от няколко месеца определени западни политици включително от Обединеното кралство, САЩ и ЕС призовават политици и високопоставени лица да бойкотират Игрите през 2022 г. Междупарламентарният алианс за Китай, международна междупартийна група законодатели, предложи Игрите да бъдат преместени. Други призоваха за пълен бойкот от страна на спортистите.
През април Нед Прайс, говорител на Държавния департамент на САЩ, каза, че бойкотът е една от възможностите, която стои на дневен ред. Очаква се президентът Джо Байдън и китайският му колега Си Дзинпин да проведат виртуална среща на върха следващата седмица.
В петък Human Rights Watch публикува писма, които е изпратила до компаниите. Групата призова корпоративните спонсори да притиснат Пекин да разреши международно разследване на ситуацията в Синдзян и да поискат освобождаването на задържаните защитници на правата на човека.
През септември активисти от 200 различни правозащитни групи писаха до международните телевизионни мрежи, призовавайки ги да отменят сделките за излъчване на Игрите. Според писмо, изпратено до мрежите, групите казват, че телевизионните оператори са изложени на „сериозен риск да бъдат съучастници в плана на Китай да измият чрез спорта все по-тъмното петно на нарушени права на човека.
Китайските власти вече заявиха, че няма да допускат чуждестранни зрители в страната, за да присъстват на Игрите. Това е част от строгия граничен контрол и регионална блокада, с която Пекин се бори срещу Covid-19.
Human Rights Watch също така отбеляза, че гостуващите спортисти и китайските зрители могат да рискуват „цензура или наказания“, ако по време на Игрите се изразяват по критичен към правителството и китайската комунистическа партия начин.
Международната кампания за бойкот съвпада с нарастващата обществена активност от ново поколение високопоставени спортисти.
Тенденцията набра скорост и се разпространи в международен план през четирите години, откакто Колин Каперник, куотърбек от НФЛ, коленичи по време на националния химн на САЩ, който се изпълнява преди всеки мач, в знак на протест срещу полицейското насилие.
Съвсем наскоро японската тенис звезда Наоми Осака спечели широко признание за това, че се застъпва за осъзнаване на расовата несправедливост и психичното здраве на спортистите.