След като Германия избегна рецесията, политическите решения относно необходимостта от фискални стимули се отложиха. Все още обаче профсъюзите и бизнеса в страната настояват за инвестиционна програма за инфраструктура на стойност 450 млрд. евро (498 млрд. долара) за 10 години, която няма да даде веднага тласък на икономическия растеж, но пък ще направи страната конкурентоспособна в бъдеще, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.
Сумата от 450 млрд. долара идва от нов доклад, поръчан от профсъюза DGB и индустриалната група BDI. Представяйки изследването в понеделник, Дитер Кемпф, президент на Федерацията на германските индустрии, заяви, че е време Германия да се събуди.
Световният икономически форум класира германската икономика на седмо място в света по конкурентоспособност тази година, което е отстъпление спрямо третата ѝ позиция в класацията през 2018 г. Според институцията най-голямата слабост на германската икономика е във внедряването на информационни и комуникационни технологии, по отношение на които тя се класира на 36-то място в света.
Изненадващо обаче според доклада от тази седмица, правителството трябва да похарчи 20 млрд. евро през следващото десетилетие за подобряване на телекомуникационната инфраструктура, основно за осигуряването на покритие там, където частните инвестиции не могат да се отплатят. Останалата част от сумата ще отиде по друго направление.
Световният икономически форум описа инфраструктурата в Германия като част от силните ѝ страни, но германците обичат да се оплакват от нея, споменавайки например, че средната възраст на железопътните мостове е 60 години, а някои от тях са строени преди Първата световна война. Все още нито пътищата, нито публичният транспорт в Германия изискват най-големите инвестиции. Докладът на DGB и BDI оценява необходимите инвестиции в тези сфери на 100 млрд. евро в периода между 2020 и 2030 г.
Германските инвестиции през следващите 10 години трябва да бъдат концентрирани в инфраструктурата на общините. Графика: Bloomberg
От най-големи инвестиции се нуждаят германските общини. Към момента няма достатъчно предвидени инвестиции на местно ниво. Въпреки че федералното правителство призна проблема и пое отговорност за пълното финансиране на някои социални програми, настоящите социални задължения на общините се увеличават, което ги принуждава да отлагат някои инвестиции. Индустриалните градове, които изгубиха от глобализацията, имат нужда от 138,4 млрд. евро, сочи международно изследване, цитирано в доклада на DGB и BDI.
Дори когато парите вече стигнат до градовете и областните бюджети, много от общините обаче нямат необходимата работна сила и експертиза, за да планират инвестиционните си проекти.
Определено Германия не се чувства достатъчно сигурна за бъдещето въпреки успешното управление на Меркел, продължаващо вече десетилетие и половина.
Авторите на доклада на институциите посочват, че не е невъзможно да се стартира инвестиционната програма, която предлагат, дори и спазвайки правилото на Германия за нулев дефицит, установено на конституционално ниво през 2009 г. Правителството например може да използва специален фонд за целта. Докато неговата идея не е изпълнението на бюджетни нужди, а е натоварен със специфични нови проекти, заемите на фонда няма да нарушат контитуционното ограничение. Подобни разходи, разбира се, се отчитат като дълг спрямо фискалните правила на Европейския съюз. Но Германия все пак няма да бъде в сериозно нарушение спрямо тях – благодарение на отрицателните лихвени проценти се очаква съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт на страната да се падне до под 60% скоро, което би позволило на Германия да премине към по-голям структурен дефицит от днешния.
Съотношението на дълга към БВП на Германия намалява бързо благодарение на ниските лихвени проценти и политиката на нулев дефицит. Графика: Bloomberg
Предложената инвестиционна програма ще струва 1,3% от брутния вътрешен продукт на Германия при днешното ниво на икономическа продукция. Това не е невъзможна цена за подготовка за бъдещето, още повече на фона на благоприятните лихвени проценти. Ако Меркел иска нейният Християндемократически съюз (ХДС) да спечели изборите през 2021 г. и ако финансовият министър Олаф Шолц иска Социалдемократическата партия (СДП) да има шанс, то и двамата трябва сериозно да обмислят предложението: избирателите може би искат отново да видят как "заблестява" страната им.