Централните банки улесняват правителствата да правят дефицити, твърди проф. Стив Ханке в редовната си седмична рубрика за предаването Boom&Bust за Bloomberg TV Bulgaria. По думите му „когато управляваме правителство, или даден бизнес, или каквато и да е институция, винаги е много важно да генерираме определено ниво на сигурност”.
От тази гледна точка дефицитите и увеличаването на нивата на дълг са опасни. „Могат да последват доста негативни ефекти. Всички трябва да се стремим да изследваме тези ефекти, като добър пример от България е Фондът за гарантиране на влоговете."
"Когато фалира една търговска банка в България, какво се случи? Разбира се, наложи се да се вземат нови дългове, за да се посрещнат поетите задължения към вложителите до нивото на депозитната застраховка. По този начин се създава много по-голям бюджетен дефицит, с което се повишава и общото ниво на правителствения дълг. По този начин, една банка, която фалира поради сериозни пропуски в регулаторния контрол, създаде огромен негативен ефект върху България, основно защото Фондът за гарантиране на влоговете имаше относително много високи дългови задължения и никакви налични буфери.”
При това, добави Ханке, „самите правителствени разходи представляват огромно разхищение на пари, които възпрепятстват икономическия растеж, както това се случва във Франция.” Във Франция правителствените разходи са 57% от БВП, като бюджетът е малко или много балансиран. „Дори държавният бюджет да е относително балансиран, задължително трябва да се запитаме какво означават тези правителствени разходи, възлизащи на 57% от БВП и комбинация от трупането на още по-големи бюджетни дефицити.”
По думите му данъкоплатците ще плащат за тези дългове до времето, когато правителството успее да сведе бюджетните си дефицити до нула.
Той се спря и на ситуацията в България в отговор на въпрос дали трупането на дефицити заплашва валутния борд. „Ситуацията можеше да бъде много по-лоша в България. Дефицитът и дълга можеха да бъдат много по-големи, ако нямахте дисциплината на валутния борд”, каза Ханке.
Той каза, че е имал интервю за японско издание и те са му посочили 4 държави в света, които нямат правителствен дълг - Лихтенщайн, Бруней, Палау, Макао. Макао и Бруней имат валутни бордове, Лихтенщайн използва швейцарския франк, тъй като си няма централна банка, а Палау ползва щатския долар.
„Изводът тук е, че централните банки улесняват правителствата да правят дефицити, и да финансират тези дефицити и за повечето малки държави централните банки практически са опасни, тъй като водя до финансиране на правителствените дефицити, и намаляват степента на сигурност , което тези държави имат, защото същите натрупват твърде много дългове”. Той посочи, че е проучил всички т.нар. развиващи се пазари от 1950 г. „Държавите с валутен борд имат по-ниски дефицити, по-ниски нива на дълга, по-високи нива на растеж и по-ниска инфлация. Всичко е добро при тях. Вие сте късметлии, че имате валутен борд!!”