Ниските цени на възобновяемата енергия, развитието на технологиите и обединението на енергийни пазар са част от причините въглищната индустрия в България да е под много голям натиск. Поуката за нас е, че не обръщаме достатъчно сериозно внимание на развитието на този тип климатични конференции като COP26. Ако страната ни имаше развита климатична дипломация процесите, свързани със зеления преход, щяха да ни бъдат ясни от много по-рано. В момента се оказваме неподготвени поради липсата у нас на глобална климатична ангажираност. Това каза Юлиан Попов, бивш служебен министър и съветник на Европейската климатична фондация, в ефира на предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.
Конференцията по климата COP26 се провежда всяка година. Срещата в Глазгоу е от голямо значение, защото целта й е да потвърди и засили ангажиментите, които бяха поети през 2015 г. по време на Парижкото климатично споразумение. Резултатите от нея вече са видими - световната икономика се преориентира към нисковъглеродните горива, а цените на електромобилите се понижиха. Всичко това е в резултат на решенията, взети на подобни климатични срещи.
По време на конференцията COP26 над 100 държави се съгласиха да спрат обезлесяването до 2030 г. Гостът е на мнение, че може да очакваме още подобни цели в рамките на следващите няколко дни. Вчера Индия обяви целта си за постигане на въглеродна неутралност до 2070 г. Климатичните конференции са за уточняване на някои крайни на решения, но между тях тече усилена работа по договаряне на ангажиментите на отделните държави.
"Индийската цел трябва да се разглежда в по-специфичен контекст. Индия е силно зависима от въглища и е по-назад в развитието си от Китай. На национално ниво е трудно за индийския премиер Моди да продаде идеята за излизане от въглищната индустрия".
Юлиан Попов смята, че недоверието в научните изследвания в България е много тревожна тенденция.
"Българският национален бюджет не финансира научни изследвания. В страната ни няма наука, а спорадична такава. Липсват и политики, които да привличат научни изследвания".
Друга тема от разговора бе свързана с Плана за възстановяване и устойчивост и затрудненията, които среща.
Планът за възстановяване среща затруднения, тъй като в момента имаме служебно правителство. Това означава, че когато са необходими обвързващи решения за реформи, изискващи законодателните промени, е трудно всичко това да бъде постигнато извънпарламентарно. Според мен Планът за възстановяване върви в правилната посока, но може би първия транш от финансови средства от Брюксел ще се забави.
"Грешно е да се разглеждат европейските средства като спасение от икономическа криза. Те би трябвало да отидат за подкрепа на инвестиции".
Ядрената енергия се намира в процес на преоткриване, което може да се случи, след като се появи ново поколение ядрени реактори, които да се докажат икономически в друга среда. С високите цени на електроенергията въпросът за ядрената енергия пак е на дневен ред.
"Не трябва да разглеждаме ядрената енергия като панацея. Въпреки това докато работи „АЕЦ Козлодуй“ е несъстоятелно да се строят нови атомни централи".
Целия разговор вижте във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.