Eвропа не само, че върви към връщането на границите, но вече се изграждат и стени, което е изключително симптоматично за това, че в момента има неравновесие – между националния и общоевропейския интерес. Това каза Здравко Попов, дипломат и президент на Института за публична политика, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.
Според него действията на Полша спрямо Европейския съюз и изказването на премиера на страната, че Брюксел може да започне трета световна война, е радикализация на един от най-сериозните вътрешни проблеми в Европа - дали европейското законодателство има превес над националното и най-вече над Конституциите на страните членки.
Полша е радикализирала позицията си и поставя един от най-важните въпроси: юридическото противоречие между Конституциите на страните членки и договорите, които предвиждат примат на правото на ЕС над националното законодателство, но не е казано, че имат примат и над Конституциите.
Полша изразява общо мнение и на Вишеградската група, каза Попов. Според него обаче речта на полския премиер поставя и още една тема - че националното самосъзнание не си противоречи с европейското, защото той казва, че "може да дискутира с Брюксел, но не е срещу ЕС".
Въпросът дали това се отнася за страните от Балканите е въпрос, който трябва да се обсъжда, защото хората от района винаги са страдали от дефицит на „европейското“, каза още Попов.
Той посочи и че в различни страни, особено на Южна Европа, се работи по изграждането на миграционна политика, която да засяга страните от региона, които са най-потърпешви. Има желание от Испания, Италия, Гърция, Малта, Кипър, Албания, които искат да имат по-значим глас в тези обсъждания, отколкото северните страни.
Все още не сме решили и една по-голяма идея. Не сме решили дали ЕС да има по-голяма автономност – политическа, икономическа, финансова. Това не е свързано с федерализацията на ЕС, а по-скоро е свързано с това съюза да може да изгражда своята собствена реалност и да намали зависимостите от САЩ, Русия, Китай., коментира експертът.
Попитан и за енергийната криза в Европа, Здравко Попов коментира, че разнообразието на енергийните политики на страните членки на ЕС прави невъзможно изграждането на единна стратегия и енергийна политика на ЕС.
"Зелената сделка е приета за бъдещето на Европа – спорът е в начините и парите, през които ще се компенсира преодоляването на въглеродната икономика и енергетика.Дебатът в България по въпроса беше по-скоро какви европейски средства можем да усвоим. Ние нямаме цялостно виждане как ще се развие българската икономика, за да се напрати този преход, каза още Попов.