Прекалено късно България започна да обяснява собствената си позиция спрямо Северна Македония, като тя трябваше да бъде ясна на европейските ни партньори преди много време. Страната ни допусна грешки в изграждането на тази политика. Българските условията и изискванията трябваше да бъдат заявени още през 90-те години. Това каза Боби Бобев, дипломат, бивш посланик на България в Косово и Албания, в ефира на предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков. 

Гостът е на мнение, че има разлика между подписването на Преспанското споразумение между Гърция и Северна Македония през 2018 г. и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между София и Скопие. Гърция първо постигна желаното от нея и чак тогава се съгласи да подпише споразумението. Ние първо подписахме и след това поставихме условията.

"Македонците не бяха заслужили да им се гласува такова доверие, като се имат предвид антибългарските настроения в страната".

Боби Бобев не смята, че признаването на Северна Македония след разпадането на Югославия през 90-те от българска страна, е било грешка.

"Тогава България демонстрира едно разбиране на желанията на македонското общество да превърне страната си в независима. След признаването й обаче трябваше да поставим своите условия".

"През 2018 г. по време на българското председателство на Съвета на ЕС поставихме темата за присъединяването на Западните Балкани в дневния ред. След това други европейски страни като Хърватия и Словения започнаха да предприемат действия по въпроса. В Бърдо Словенското председателство организира предстоящата среща между ЕС и страните от Западните Балкани", каза дипломатът. 

Едва ли е случаен фактът, че Ангела Меркел и Еманюел Макрон организираха отделни срещи с българския президент Румен Радев и македонския премиер Зоран Заев. Западните лидери ще се срещнат отделно и със сръбския президент Александър Вучич и премиера на Косово Албин Курти, добави още той.

"Така ЕС търси горещите точки, в които все още има предпоставки за несигурност в региона и спиране на европейския интеграционен път".

Гостът е на мнение, че няма да има конкретика в декларацията, която предстои да бъде приета по време на срещата ЕС-Западни Балкани в Бърдо.

"Словения е предложила 2030 г. да бъде крайна дата за приемане на 6-те държави от Западните Балкани в ЕС, като Австрия вече е подкрепила идеята. По време на срещата европейските лидери ще се опитат да подчертаят европейската перспектива за страните от региона".

Боби Бобев смята, че бъдещето членство на страните от Западните Балкани ще доведе до положителна трансформация. Дори ако балканските държави спазват само критериите на ЕС за присъединяване, това ще допринесе за трансформирането на политическата ситуация, ще подсили икономическото сътрудничество и ще доведе до икономически напредък. 

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.