Предстоят тежки времена за българската дипломация, заради изолацията на страната в Европейския съюз – причината от една страна е позицията срещу Северна Македония, а от друга, защото продължава да е в периферията на съюза и да не участва при вземането на решения.
Това каза Любомир Кючуков, бивш министър на външните работи и настоящ директор на Института за икономика и международни отношения, в студиото на „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.
Основната тема в разговора беше речта на председателя на Европейската комисия Урсула фон ден Лайен пред Европейския парламент днес.
„За професионалното ухо това беше една достатъчно интересна реч през призмите на това какво беше и как беше казано и какво не беше казано“, коментира Кючуков. Това, че в речта фон дер Лайен не говори за конкретните проблеми в ЕС и по какъв начин ще се търсят решенията за тях е от "минусите" в анализа.
В допълнение фон дер Лайен е избегнала „конфронтационната риторика“, като сметка на товаговори за ситуация на „хиперконкуренция“ и като нито веднъж не е споменала конкретно Китай, Русия или Афганистан, макар и на много места в речта да има предвид тези държави.Това доказва, че ЕС отново ще има второстепенна роля в този модел, въпреки че на Стария континент е назряла идеята за автономия на намаляване на зависимостта от Щатите – както военна, така и политическа, каза още Кючуков.
Съюзът сякаш ще е принуден обаче да заеме мястото си "на втория ред" зад САЩ, защото световната политика отново се завръща към двуполюсният модел и противопоставянето между две държави. В този случаи от двете страни са САЩ и Китай, а идеалогическата линия е демокрация – авторитаризъм.
Създаването на нов европейски отбранителен съюз, както беше лансиран от фон дер Лайен, е следващата стъпка в „трудното танго в отношенията със САЩ“ и следва стратегията на ЕС за постигане на по-голяма автономия както по отношение на сигурността, така в международното присъствие.
Европейския съюз намира за действията на САЩ в Афганистан за контрапродуктивни - както през последните 20 години, така за начина, по който напуснаха държавата. Затова според него 100-те милиона евро, които фон дер Лайен обяви, че ЕС ще изпрати на Афганистан като хуманитарна помощ, са „компенсаторна“ мярка след „провала“ на политиката спрямо държавата, в която участваше и съюза.
Процесите, които предшестват създаването на европейска отбрана текат от няколко години, съ производство на ново въоръжение и обособяването на нови европейски структури. Големите въпроси са как тази бъдеща структура ще се съотнася към НАТО, в която членуват много от страните членки на ЕС и каква ще бъде формата на командването му. „Засега терминът Европейска армия отпадна, но въпросът стои“, каза Кючуков.
„След Брекзит, дори най-евроскептичните партии не говорят за напускане, а за реформиране на ЕС.“ Това кара експертът да мисли, че няма опасност държави като Полша и Унгария да поискат да напуснат съюза. Същевременно санкциите, които Европейската комисия налага на Полша донякъде „девалвират механизма за наказание“, защото не решават основните проблеми в държавата.
Според него позицията на България да блокира влизането на Северна Македония и действията, които правителството е предприело са изолирали страната в Европейския съюз.
„Това, което ние правим е огромен подарък на Македонизма, защото той се опитва да раздалечи хората от двете страни на границата, като убеди жителите на Северна Македония, че нямат общо с България, а ние ги накарахме и да не искат да имат нещо общо с нас“, каза Кючуков. Прогнозата му е ще се стигне до решение на въпроса, но след двустранни преговори, в които България трябва да е проактивна.
Засега България е все още в периферията на Европейския съюз и по-скоро „присъства“, отколкото реално участва при вземането на решенията. Влизането в еврозоната е задължение на България, а не избор, но то няма да гарантира изцяло върховенството на закона, а ще означава спазване много стриктни правила, но само в тази света, коментира още бившият външен министър.