Почти е сигурно, че ще се наложи повишаване на данъците в България в близко бъдеще. Увеличението на зависимостта на пенсионната система от директни средства от държавния бюджет може да доведе до подобни промени в данъчната политика. Това заяви Юлиан Войнов, финансист и преподавател в Стопанска академия „Димитър А. Ценов", Свищов, в ефира на предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.
„На дневен ред за следващото правителство излиза промяната на философията на пенсионната система – дали тя може да продължи по този начин. За разлика от развитите държави, вторият и трети стълб на пенсионното осигуряване почти не действат в България и техният принос е малък“, каза Войнов, като причина за това за ниските доходи и осигурителни нива.
Остават проблемите в бюджета на НОИ, той като системата не може да набере нужните й средства само от осигурителните средства на работещите, като 50% от средствата идват от държавния бюджет, напомни Войнов.
„Ние получаваме най-ниските пенсии в ЕС“, коментира Войнов – в страната този доход от е порядъка на 40% от предишното заплащане, докато в много страни той достига до 70%-90%.
„Депутатите прекроиха пенсионната система по начин, по който тя е неустойчива, като увеличиха зависимостта й от държавното субсидиране.“
Продължаването на тази популистка политика, за което се виждат сигнали в парламента, могат да доведат до ситуация, в която вноските в пенсионната система нямат нищо общо с получаваните пенсии, каза Войнов.
Наливането на пари в икономиката винаги води до повишаване на инфлацията, когато това се случва по време на икономически възход. „Когато имаме криза в икономиката, това е подпомагаща анти-циклична мярка. Гласуваните в актуализирания бюджет средства за подпомагане ще бъдат отпуснати на бизнеса, ако се влоши здравната криза. „
От финансовата криза от 2008 г. до 2015 г. България имаше „много сериозни дефлационни процеси, които се успокоиха в периода 2015 г. - 2017 г. След това имаше по-сериозна инфлация, която надхвърли 4 % през януари 2020 г. В момента имаме 3.6%, което не е извънредно.“ Проблемът идва от това, че докато е нормално България да е в такава догонваща цените позиция, тези инфлационни процеси са нарушени в развитите държави, особено сега с високите нива на налични средства в банките.
От гледна точка на макроикономическите прогнози, за ЕЦБ и Федералния резерв на САЩ проблем са дефлационните процеси, които може да се окажат перманентни, коментира Войнов.
Когато се готвеше бюджета в България миналата година, прогнозите не бяха много добри и се получи голямо подценяване на икономическото възстановяване – това явление се наблюдава и в световен мащаб.
„Мерките в България бяха значително по-либерални, отколкото в Западна Европа, което също се отрази по-добре на икономическото развитие. Реализирахме по-малък спад от очакваното и сега имаме по-голям растеж от заложеното“, коментира Войнов.
В актуализирания бюджет има допълнителни средства от 100 млн. лв. за подпомагане на общините, около 70 млн. лв. за туристическия сектор, каза Войнов и допълни, че дизайнът на мерките не се е променил от началото на пандемията.
Има увеличение и на парите за здравната система с приблизително 70 млн. лв. - средства за лекарства и за лекари на първа линия, каза Войнов.
Добавките от 120 лв. за всеки пенсионер до края на годината, която ще важи до влизането на увеличението на пенсиите, не бе одобрена от бюджетната комисия и с приемането й от парламента се появи ситуация, в която ако бяха влезли в сила с предложеното от правителството преизчисляване на коефициента на трудов стаж от 1.2 на 1.35, един пенсионер щеше са получава около 500 лв. минимална пенсия. „Това е малко по-малко от минималната заплата и значително над възможностите на бюджета на НОИ.“
Занижената макрорамка на бюджета за тази година създаде възможност за увеличението на пенсиите, каза Войнов. Преизпълнението на приходите и неизпълнението на някои разходи доведоха до намален дефицит от 3.5 млрд. лв. към края на годината.
Повече за актуализацията на бюджета на страната, фискалната политика и инфлационните процеси в световната икономика може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да видите тук.