Банките бяха консервативни и бавни при въвеждането на иновации, но това се промени в последните години и особено с избухването на пандемията. Банките, които искат да останат важни в бъдеще и да създават устойчива доходност за своите акционери, ще трябва да бъдат успешни в няколко неща. Дигиталният асистент "Кейт", който разработва Обединена българска банка (ОББ) е една такава иновация, която ще помогне на банката да задържи клиентите си и да привлече нови, заяви Кристоф де Мил, финансов директор и иновационен лидер на ОББ, член на Кънтри тийма на KBC Груп за България, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

"ОББ иска да върви в посоката, в която искат да вървят и нашите клиенти. Въпросът е да останем важни за клиентите си", сподели де Мил за бъдещите планове на банката. "Освен да им предлагаме дигитални услуги чрез мобилното приложение, разработваме "Кейт" - "Алекса" на банките - дигитален асистент, който ще бъде на разположение на клиентите ни."

Асистентът комбинира три технологии, разказа де Мил.

"Това са дигитализация на нашите продукти заедно с анализ на данни, изкуствен интелект и чат ботове. След като започне да функционира "Кейт" ще може да се обърне към вас чрез телефона ви - писмено или говоримо - да ви каже "Виждаме че плащате за застраховката за колата си определно количество пари - мислим, че можем да ви предложим нещо по-добро."

Тази услуга ще бъде предлагана на клиентите единствено, ако те дадат разрешение за използване на техните данни, уточни де Мил.

По подобен начин - тъй като имат достъп до всичката налична информация - банките биха могли в бъдеще да ви предложат да намерят по-евтин доставчик на електроенергия, прогнозира де Мил.

"Това няма нищо общо с банки, а с електричество. Но ние разполагаме с данните и ви познаваме, затова можем да ви предложим такъв продукт. Така мисля за услугите отвъд банкирането."

Банковият сектор ще трябва да успее да се възползва от тези нови бизнес ресурси като източник на приходи, да стане по-ефективен и да работи върху намаляване на разходите. Според де Мил и двете са постижими чрез автоматизиране на процесите и внедряване на изкуствен интелект.

"Трябва да се създават и нови бизнес модели - например, услуги отвъд банкирането. Можем ли да създадем нови услуги за клиентите, които са ценни за тях и за които те биха платили?"

Това означава да продължим да предлагаме важни услуги на клиентите, каза де Мил и даде пример с приложенията за банкиране чрез телефона, като уточни, че подобни приложения са минимумът за една модерна банка. "Банковите приложения са в топ 3 на най-сваляните по света."

Създаването на екосистеми с финтех компаниите е един начин банките да запазят своята релевантност. "Но това означава и да създаваме услуги, които не са пряко свързани с банковия сектор. Основна част от банковия и застрахователния бизнес са автомобилите - банките биха искали да дават кредити за покупката им, а застрахователите - да ги застраховат." Може да се предлагат услуги за поддръжката на колата или за споделена употреба, прогнозира де Мил.

Предизвикателствата пред банковия сектор са много, коментира финансовият директор на ОББ. 

"Банкерите и банковата индустрия работят в среда на много ниски лихви, което поставя под натиск приходите. Живеем в среда на все повече дигитализация и иновации, което изисква огромни инвестиции, а има и натрупване на прекалено много банки."

Имаше консолидации на българския и европейския пазар, но участниците продължават да са твърди много, каза де Мил. Като се прибави и пандемията от коронавирус, най-голямото предизвикателство е "да разберете как отново да върнете клиентите, защото клиентите също се промениха."

"Как да останем важни за клиентите, докато запазваме рентабилността си? Как да се нагодим към тази нова среда на дигитализация и иновации в много конкурентен пазар?"

"Ако разгледате финтех и технологичния сектор, ще видите два основни елемента. Финтех компаниите предлагат добри решения, които са бързи и стойностни за клиента. Но те са все още малки и нямат клиентска база. Партньорството между банки и финтех компании, при което банките възприемат решения от финтех сектора, е важен път към бъдещето. Ние имаме голяма клиентска база и банкови разрешителни - много финтех компании все още нямат пълни банкови лицензи - а те имат решенията."

От своя страна големите технологични компании се опитват да предоставят универсални решения на клиентите си, а в края на тази верига има система за плащане. "Технологичните гиганти са активни в сферата на плащанията, но не искат да се превръщат в банки. Първата причина са банковите регулации. Вторият фактор е рентабилността - ако сравните доходността на банките и Big Tech, те са съвсем различни. Тук също може да работим заедно, особено в сферата на финтех."

В коментар за перспективите пред световната финансова система де Мил заяви, че няма притеснения за нейната стабилност, но предупреди че увеличаването на ликвидността от централните банки "създаде нещо като допинг за свободни пари и ниски лихви". 

Трябва да обърнем тази тенденция, категоричен бе той.

"Ако утре централните банки увеличат лихвите заради натрупания дълг, компаниите и правителствата по целия свят вероятно ще изпитат трудности да връщат дълга си при по-високи лихви. Убеден съм, че ще останем в среда на ниски лихви. Това пречистване от евтината ликвидност ще отнеме време." 

ЕЦБ вече даде насока, че ще запази лихвите си ниски в близко бъдеще, допълни де Мил.

Според него наличната ликвидност трябва да бъде насочена към определена цел. "Виждаме че капиталовите пазари продължават да нарастват, но дали това е здравословно покачване."

Биткойн и криптовалутите не са средство за плащане все още, напомни де Мил. "Биткойн е инструмент за спекулативни инвестиции. Но стойността му расте заради търсенето, а биткойн е ограничен до 21 млн. монети. Инвеститорите търсят инструмент, в който да влагат парите си, и биткойн е един от тях. Когато има търсене на нещо ограничено, цената се увеличава."

Де Мил сравни манията по биткойн с кризата с търговията с лалета в Холандия през 30-те години на 17-и век.

Запитан за въвеждането на дигитални валути от централните банки де Мил каза, че това не се прави с цел да се предпазят от криптовалутите. Проектите на ЕЦБ и други банки целят да се провери каква би била стойността на една цифрова валута, смята той и напомни, че в този случай дигиталното евро ще бъде напълно обезпечено от резерви в централната банка.  

Повече за и промените в банковия сектор, новите финансови инструменти и източници на приходи, перспективите за икономическото възстановяване може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" можете да гледате тук.