Държава със сходно на нас положение спрямо коронавирусната пандемия и степента на ваксинация е Русия, която отбелязва по-висока смъртност при сходен брой случаи с предишната вълна в момента. Там се вижда и рекорден брой хоспитализации на деца, посочва математикът и преподавател в НБУ Лъчезар Томов, станал популярен покрай усилената си работа около прогнозиране на развитието на пандемията в последната година и половина. Той гостува в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.
Според математика обаче никога не е късно да се вземат мерки, защото при експоненциално развитие всеки един ден е важен за броя на заболелите и жертвите.
Липсата на политическо лидерство (липса на личен пример от политици) е една от причините за провала на ваксинационната кампания, посочва гостът. Друга такава според него е даването на прекалено голяма гласност на хора, които имат експертиза, но не се държат като експерти. Те не цитират изследвания, а заявяват „аз казах“, сякаш не са запознати как се прави наука и сякаш не са станали доценти и професори точно с цитирането на изследвания.
„Твърдението, че вирусът трябва да премине през всички и така ще изчезне, е в абсолютно противоречие с т.нар. „екология на заболяванията“. Вирусите не изчезват след преминаване. Вирусите мутират и се задържат. Понякога има години между различните вълни, както с морбили, понякога са месеци, но те се връщат. Ако няма постигнат чрез стерилизираща ваксина имунитет, те не изчезват. Чрез ваксина е изчезнала едрата шарка, но морбили например е толкова заразно, че се смята, че е теоретични невъзможно да изчезне напълно.“
Тоест идеята, че вирусът става по-безобиден, че се атенюира, не е приложима в съвременното общество с такава гъстота на населението.
Томов посочва, че високата смъртност не е задължително да се случва веднага. В Англия до 12% от изписаните след ковид от болница умират до шест месеца след това, особено при преминалите през интензивни отделения.
„Има и директни отложени икономически щети от епидемията, от това, че има ужасно много приети хора в болниците, които след това ще станат дългосрочни клиенти на здравната система“, посочва математикът, който се занимава в екип с епидемиолози в последната година силно с изледването на вируса и вече има шест научни публикации по темата.
„Хората не разбират природата на инфекциозното заболяване, защото тук грамотността е слаба или е много тясно специализирано образованието. Когато мислят за маски и ваксини, мислят само за себе си. Те не разбират, че са част от нещо и всъщност решенията на всеки един човек влияе директно върху всички останали.“
Това е и нова ситуация за България, защото ние не сме имали нещо такова в последните 100 години, докато в Азия не само образователната система е по-силна, но и те са се сблъсквали много повече с подобни ситуации и обществото е наясно как трябва да се държи.
Относно по-засегнати деца от Делта щама Томов дава пример с Тексас, където вече не достигат интензивните легла в педиатрии. Той казва, че тяхната заболеваемост, ако я пренесем върху нашето население би се равнявала на постъпване на 15 деца дневно в болница, от които 5 ще се нуждаят от интензивно лечение, а в България имаме само 5 легла за интензивно лечение на деца общо, казва специалистът.
Ваксините, особено иРНК ваксините са много ефективни срещу заразяване и тежко преболедуване. При този тип ваксини антителата са 100 пъти по-високи, отколкото след преболедуване, добавя той.
Лъчезар Томов силно критикува комуникационната стратегия на властите по отношение на пандемията.
„Имахме година и половина да видим колко е тежко заболяването, колко е тежко дори леко прекарване при млади хора, които след това три месеца не могат да ходят по-бързо от 3 километра в час, защото ще получат сърдечен удар и са на антистенокардин. Не се говори колко хора остават импотентни след леко боледуване. Не се говори какво става с мозъка на хората дори след леко боледуване. Спадът на IQ е сравним с натравяне с олово. Това не се говори. Не се дава достъп на тези, които лекуват болни, да опишат какво се случва и кой спасяват.“
Томов описва и редица случаи в България, които макар и по-редки, показват коварността на болестта. Той призовава да се прилагат базови защитни мерки, като носене на маска, да бъдем по-предпазливи без да сме прекалено затворени – например да се събираме с няколко приятели, а не на големи събития.
Той смята, че мерките за учебната година трябва да се преосмислят. „Би било чудо, ако на 15 септември не сме в тъмночервената зона (500 души заболели на 100 000).“ Според него в училищата трябва да се приложи ежедневно тестване, за да не се стига до онлайн учебна година. Също е нужна намалена заетост на класните стаи, по методи, които се прилагат и в други държави.
Вижте повече във видето, включително примери за ситуацията и мерките в други държави, от които можем да се поучим.