В България може да престои зима с много скъпо електричество и някои от причините за това се коренят в политическия натиск към определени сектори на енергийната индустрия, смята Боян Рашев, управляващ партньор в Denkstatt България, който гостува в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков. България трябва да покаже мускули в Брюксел, ако смята да задържи тежкдата си индустрия и няма да бъде сама в усилието си, защото други държави също страдат сериозно в момента от ситуацията, смята специалистът. През това време Газпром държи Европа като заложник. 

Цената на електроенергията падна от 0.30 лв. на киловатчас до 0.20 лв. на киловатчас, но това пак е цена, при която тежката индустрия не може да функционира, казва Рашев. Според него основната причина за поскъпването е обединението на българската и гръцката борса точно преди лятото. Така най-евтиният пазар , българският, се обединява с най-скъпия пазар на ток в Европа – гръцкия. Основният проблем в Гърция е спецификата на инфраструктурата на държавата с хиляди острови и че електричеството там се произвежда от газови централи, а цената на газта на континента в момента „троши всеки ден рекордите“.

„В България на борсата се предлага много малка част от производството на централите“, напомня също Рашев, като целта е по-евтиният ток на регулирания пазар да отиде за домашните потребители, а индустрията има достъп само до по-скъп ток. Важни са и спецификите, свързани с търговците на ток, които са свързани лица с потребители и производители. Европейските политики за енергия също оказват влияние, с поскъпването на въглеродните квоти (повече от два пъти в сравнение с миналата година).

Невъзможността да се осъществи перфектна заменяемост на досегашните енергийни източници с ВЕИ ще бъде спънка през зеления преход на Европа, смята Рашев, който казва, че „процесът ще изисква много повече време, отколкото им се иска на много политици“. Той посочи атомната енергия като развиваща се в момента, „просто защото това е мощността, на която трябва да се разчита“. На репликата на Ивайло Лаков, че електричеството от ядрени централи също е скъпо в началните години на експлоатация, Рашев отговори, че това е въпрос и на регулации – изискванията към АЕЦ са много завишени според него.

България е от страните с най-енергоемка индустрия и на нея и е нужен евтин ток, продължава експертът. Според него Европа като цяло е изгонила тежката си индустрия с подобна политика към Китай и същото в момента се случва и с България. Той вижда единствен вариант да се вземат тежки политически решения и да „покажем мускули“ в Брюксел.  Другата опция е да кажем, че на България не ѝ трябва такава икономика и големите индустриални предприятия да си тръгнат.

Рашев описва потенциална картина на много скъпо електричество през зимата, с работещи всички ТЕЦ на пълна мощност. Той казва, че обединението на пазара с Румъния е много важно да стане, за да се постигне някакво регулиране на цената, като самият той изпитва съмнения дали това ще се случи през октомври, както е планирано.

„България няма да е сама в този проблем. Испания, Италия, Гърция, на север от нас страните в Източна Европа всички страдат много от това положение в момента.“

Според него поисканото покачване на цената на природния газ от есента със 17% е реалистично. То се базира на методологията, която сме приели за определяне на цените с доставчиците ни. Но заради политическият натиск в Европа срещу газовата индустрия, на практика в момента „Газпром практически държи Европа като заложник.“

„Европа през септември-октомври ще бъде принудена да се помоли Северен поток 2 да заработи на максимален капацитет, за да има газ“, смята Рашев. „Европа е пред катастрофа. Тя не може да запълни газохранилищата. С втечнен газ тя не може да ги запълни.“

Отгоре на всичко според него САЩ не предпочитат да продават втечнен газ тук, защото в Азия плащат още повече за него.

Гостът коментира и пазара на индустриални метали, който по думите му продължава да бъде много волатилен с много високи цени на медта и алуминия в момента.  Делта вариантът обаче се отразява на тези цени и въпросът за бъдещето е дали Китай ще успее да се справи толкова добре, като миналата година, защото голяма част от производството се намира там.

Вижте във видеото още защо прогнозираните големи запаси от полезни изкопаеми, включително на редкоземни метали на Афганистан е много трудно да бъдат реализирани.

Повече от "Светът е бизнес" - тук.