Нетният ръст на БВП на България ще бъде повече от 5%, вероятно ще достигне 6%, ако няма локдаун през септември и октомври, а антиинфлационни мерки не са нужни, защото наблюдаваме съвсем естествен процес на възстановяване на икономиката, смята икономистът Емил Хърсев. Той гостува на Ивайло Лаков в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria.
„(Макро данните са) напълно оптимистични с нотка на загриженост предвид отново надигащата се вълна от коронавирусна инфекция и опасенията, че тя може да доведе до ограничения, които никой не желае, поне от бизнеса.“
Що се отнася до инфлацията, той я нарича „вносен проблем“ и смята, че „проблем няма“. Акцентът върху тази тема по думите му се поставя най-вече в САЩ, където наистина наблюдаваме инфлация, невиждана от времената на Рейгън. Докато в България имаме по-нискък темп на поскъпване от Германия, който е естествен процес на възстановяване на цените, а ниската компенсация се дължи на това, че нашата икономика така и не беше никога тотално затворена. Хърсев също смята, че политиките на централните банки по целия свят са про-инфлационни.
Въпреки валутния борд България има възможности за антиинфлационни мерки, като например да се увеличат изискванията за минимални задължителни резерви, да се налагат административни ограничения, които ограничават крайното парични предлагане и т.н., но според специалиста няма нужда от такива мерки. Той напомня, че пет поредни месеца с инфлация не е нещо особено на фона на факта, че в България сме имали и пет години във всеки месец с последователна инфлация „без някой да се впечатли“.
Емил Хърсев не вижда и проблем с нарастването на цените в имотния сектор и смята, че все още не може да се говори за балон. Той вижда повишение по-скоро в офертните цени, а не на цените, на които се изповядват сделките. Процесът е несравнимо по-слаб от много други държави в Европа, обяснява гостът.
„При нулеви и отрицателни лихви недвижимостите се явяват надценен конкурент на финансовите инвестиции. Инвестициите в имоти се правят само за да се задържи стойността на натрупванията.“
Всеки път, когато има смяна на правителството, е нормално да има актуализация на бюджета, смята Хърсев. Особено когато тази смяна сама се дефинира като радикална, като анти-предишната. Разликата е, че досега сме имали „автоматизъм“, мълчаливо съгласие в парламента на предложенията на изпълнителната власт, докато в новото положение можем да се върнем към парламентарния процес, а именно Народното събрание да влезе в ролята си и да прави бюджетния избор – за какво да се харчат бюджетните средства.
„Според мен големият проблем е, че има излишък в момента, едно преизпълнение на приходите в бюджета, което се дължи на увеличените цени. Те винаги са добри за хазната, защото ДДС автоматично се събира, както и колкото повече нарасне цената на горивата, толкова повече има пари в хазната. Това е логиката на българските финанси.“
Хърсев е привърженик на бързо присъединяване на България към еврозоната. Според него няма аргументи, които говорят срещу максимално скорошното приемане в страната ни на единната валута. Той смята, че присъединяването ще даде много повече възможности чисто финансово за българския бизнес. Включително премахването на „оранжерийния ефект“ при лихвите по кредити, който в момента резултира в разлики в лихвите за кредити в лева и евро. Триста и няколко милиона евро са арбитражите, които банките, обменните бюра и финансовите къщи събират ежегодно, за да превалутират разплащанията ни с партньори в евро, напомня също експертът. Хърсев ни посочва, че процесът на съпротива се е случвал исторически дори в страни като Германия и Франция, а поскъпването на цените в момента на приемане на еврото в много държави е било сравнително краткотрайно. Цените са такива, каквито потребителите са готови да платят.
„Същото, което пречи (на търговеца) днес да увеличи цените, ще му попречи и когато сменим лева с евро.“
Финансистът завършва, че със сигурност линията на бедност ще продължи да се качва и цените в България ще гонят европейските, защото ние сме част от ЕС, но в същото време ръстът на доходите е значително изпреварващ.
Вижте повече във видеото.
Още анализи от предаването „Светът е бизнес" открийте тук.