Аз мисля, че създаването на президентска република е невъзможно, тъй като за да се постигне подобно нещо трябва да се промени конституцията. Подобно конституционно мнозинство не може да бъде събрано. Цялото говорене за превръщане на България в президентска република е типична наша черта – ние не смятаме, че правим нещата както трябва, затова те трябва да бъдат направени по друг начин. Това каза Юлиан Попов, бивш служебен министър и съветник в Европейската климатична фондация, в ефира на предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.
"Вместо това трябва да се съсредоточим върху инструментите, които са ни дадени конституционно, да ги поправим и след това да ги използваме. Въпреки това президентът има някаква стойност и политическа сила. Той може да се наложи като силна политическа фигура, която обединява много партии и това би могло да доведе до създаването на някакъв вид президентска партия. Този ход обаче не би променил конституционно България".
Българският ваксинационен модел се превърна в световен феномен
Навсякъде по света има хора, които са скептични към ваксините, но никъде в цивилизования свят няма това чудо като в България – само 15-16% от населението е ваксинирано. Масово хората казват, че трябва да се изчака, за да се види ефектът им. Това има своето културно-обществено обяснение, но е и голям провал за правителството, смята Попов.
"До момента България е загубила между 7 и 10 000 души само заради ниския темп на ваксинация. Това е повече от жертвите по пътищата за последните 10-12 години. Нито една партия не се ангажира категорично с програмата за ваксинацията, което е здравен и икономически проблем".
Юлиан Попов е на мнение, че България има лоша история за излизане от кризи.
След 1989 г. на страната ни й трябваха около 8 г., за да започне сериозен икономически растеж за разлика от държавите от Централна Европа. Страни като Полша, Унгария, Чехия тръгнаха от приблизително сходно икономическо положение с България, а сега са на различни нива. Сегашната ситуация ще бъде трети момент в българската икономическа история, в който не излизаме досатъчно бързо от криза - първият подобен момент беше през 1989 г. , а вторият по време на финансовата криза от 2008 г.
В Плана за възстановяване и устойчивост няма нито възстановяване, нито устойчивост
Ако погледнем Плана за възстановяване и устойчивост, отсъстват две основни направления: възстановяването и устойчивостта. Всеки има някакви идеи - да подкрепим стартъп компаниите или зелената икономика, например. Тук обаче не става въпрос за подкрепа, а за стратегическа трансформация, която може да доведе до това България да излиза от кризи с по-енергичен растеж, коментира Юлиан Попов.
"Емоциите в политиката трябва да се поуспокоят. Политика не е за това всеки да е срещу всеки, а в нея всеки трябва да прецени какви са разумните компромиси, които могат да бъдат направени по конкретни проекти, без в същото време да правят компромиси с основните си принципи".
Друга тема от разговора бе актуализацията на бюджета.
"Трябва да има актуализация на бюджета, тъй като България преминава през периодична криза заради пандемичната ситуация, която се отразява на икономиката. Политическите партии живеят във фейсбук. Лидерите на двете основни водещи партии не се намират в парламента, а във фейсбук. Целият политически живот се е преместил в социалните медии. Надявам се, че със сформирането на комисиите в парламента, той ще заработи", заяви Попов.
Целия разговор вижте във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.