През следващите 100 г. затоплянето ще продължи. Много е важно да се опитаме да намалим трендовете на затопляне, защото по този начин се отдалечаваме от следващата фаза, която е свързана с навлизането в една много студена епоха. В историята на Земята има няколко такива периода, в които след линейно затопляне следва рязко захлаждане и влизане в ледников период. Ако в момента високите температури позволяват на земеделието на човечеството да изхранва популацията на земята, то влизането в една студена фаза може да доведе до сериозни катаклизми. Това мнение изрази Христо Попов, климатолог, СУ Климент Охридски, в ефирана предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.
Ако не започнем да мислим в посока намаляване на въглеродните емисии, ще увредим средата, в която живеем. Това е важният акцент, когато се говори за намаляване на въглеродните емисии, тъй като това води до качествено подобряване на средата на живот. Климатичните промени винаги са съпътствали човешката история, но невинаги са били оценявани като такива, добави още гостът.
България е сред най-уязвимите страни в Европа от гледна точка на климатичните промени и природните катаклизми.
"Страната ни се намира в един от най-сухите райони в Европа. В моделите, свързани с изменението на климата, България попада в районите, които са най-застрашени от продължителни засушавания. Трябва да започнем да обръщаме повече внимание на тези индикации".
Гостът е на мнение, че всяко едно събитие в природата може да се разглежда като възможност.
"Затоплянето на климата би могло да се разглежда като възможност за отглеждане на култури, които обичат топлината. От друга страна това е повод да вземем мерки за опазване на водните ресурси, с които разполага нашата страна и към по-пълноценното им използване".
Важно е да започнем да се замисляме какви култури бихме могли да използваме в един променящ се климат – как да направим така, че да извлечем ползи от тези промени. Държави като Норвегия, Швеция, Исландия започнаха да се възползват от повишаването на температурите, за да да усвоят нови територии, които до този момент са били стопански неусвояеми, добави още Христо Попов.
Попов е на мнение, че все още човек чрез своята дейност в сравнително малка степен влияе върху климата на глобално ниво. На локално ниво обаче човешката дейност може да се превърне във водещ фактор. Именно поради тази причина трябва да въздействаме локално и оттам да решим проблемите на глобално ниво - веднъж относно начина, по който използваме земята и втори път по отношение на замърсяването на въздуха.
Експерът смята, че промените във всеки един от климатичните елементи ще бъдат нелинейни, особено в рамките на 5-10 г. Нелинейните периоди означават, че ще маме години с голям брой горещи вълни и едновременно с това голям брой студени вълни през зимата. Такива периоди могат да бъдат последвани от години с малко по-високи температури от очакваното, но не с такива високи екстремуми, обясни гостът.
Друга тема от разговора бе свързана със Зелената сделка.
"Целта, която си поставяме, не е лоша от гледна точка на това, че се опитваме да заместим фосилните горива с възобновяеми неенергийни източници. Въпреки това не можем изцяло да се изключим от този тип икономика....Малко или много е опасно да се премине изцяло към възобновяеми източници".
Целия разговор вижте във видеото.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.