Българският потребител продължава да търси местното производство, макар и отварянето на нацията към света да променя вкусовете до някаква степен. Статистиката пък отчита продължаващо възстановяване на търговията. Налице все още е оптимизмът от страна на потребителите, които наваксват с потреблението, особено на стоки, които са свързани с дома, дрехи, облекло и т.н. сектори, които пострадаха най-много от затварянията.
Това посочи Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружение за модерна търговия, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria, с водещ Ивайло Лаков.
Структурата на потреблението по време на локдауните и ограниченията се е променила значително, като потребителите са предпочитали стоки с по-висока трайност, варива, преработени храни, което означава и сравнително по-евтини стоки. Затова е много трудно да се каже дали е имало печеливши от цялата ситуация.
Гостът коментира и придобилия голям обществен отзвук спор от началото на пандемията, когато големите търговски вериги бяха задължени от държавата да предлагат определен процент български продукти. Само по себе си изискването за разполагане на определено количество български продукти в магазините на търговците „очевидно беше в противоречие с правилата на общия пазар“, смята Вълканов. Той казва обаче, че не е очаквал това да се превърне в голям дебат, защото българското производство и без това доминира много от основните хранителните групи в търговските вериги. Около 2/3 от тях са български.
„Няма как да търсим по-голям или по-малък процент по изкуствен път, защото това, което се появява на щандовете на магазините, е функция на това, което се произвежда в страната и на конкурентоспособността на производството“.
Със сигурност българският потребител търси местно производство, така че е и в интерес на търговеца да задоволява търсенето, казва Вълканов. Особено по отношение на сравнително слаборазвития сегмент на био-храните българските производители имат голям потенциал. В същото време обаче в последните години се засилиха много взаимовръзките между България и Европа, което носи промяна във вкусовите настроения на потребителите, напомня представителят на Сдружението за модерна търговия. „Това са напълно нормални и естествени процеси“.
В същото време темповете, с които се развива секторът на производителите на плодове и зеленчуци, са по-бавни от тези, с които расте търсенето на вътрешния пазар, посочва Вълканов. Според него много са посоките за подобрение и те са най-вече по отношение на продуктивността и на мащаба в някои отношения. Също трябва да се подобри възвръщаемостта от единица площ, от единица вложен труд – все проблеми свързани с ефективното производство.
„Очевидно има разнобой между начина, по който се отпуска подпомагането (на земеделието, бел.ред.) и резултатите, които очакваме да получим като общество“.
Въпреки това Николай Вълканов смята, че Общата селскостопанска политика дава инструменти на отделните държави да насочват по-специфично подпомагането, което може да се използва за повишаване на конкурентоспособността и подобряване на устойчивостта на стопанствата, например по отношение на климатичните фактори. Там трябва да се разсъждава и да бъде свършена работата по отношение на българското производсто.
Според анкета, проведена в периода юни-юли 2021 г. измежду членове на сдружението, проблемите пред бизнеса в страната остават слабото и непредвидимо законотворчество, забавеното правораздаването, качеството на работа на администрацията, липсата на достатъчно електронни услуги и др.
Затова и приоритети на Николай Вълканов като нов изпълнителен директор на организацията са Сдружение за модерна търговия да стане активен партньор в диалога между бизнеса и законодателната власт по отношение на това по какъв по-добър начин могат да се случват регулациите в България, така че да са по-неутрални спрямо бизнеса и с по-малко административно бреме. Също така подпомагането на българските производители ще бъде приоритет. „Превръщането на търговците в сигурен партньор на доставчиците е сред целите ми“, казва той.